Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1». Краткое содержание книги:
Богатият индустриалец Хенрик Вангер предлага на Микаел Блумквист едногодишен договор срещу огромен хонорар, ако успее да разгадае мистерията с изчезването на любимата му племенница Хариет. Микаел Блумквист е разследващ журналист, разкрил ред скандални случаи и несправедливо осъден за клевета заради написана от него изобличителна статия срещу могъщ шведски финансов магнат. Заедно със суперхакера Лисбет Саландер — млада, кльощава, татуирана и регистрирана като психопатка, сега работеща в детективска агенция, попадат в кръговрат от динамични събития и драматични изпитания, в свят на семейна омраза и финансови скандали, в който бродят убийци-психопати.
Трилогията с 12 милиона читатели разказва за един действителен свят на аморални финансови сфери, на екстремистки заговори и на изкривено правосъдие.
КЪМ ДЕСЕТ ВЕЧЕРТА Микаел вече бе разгледал целия архив и го бе подредил на етажерката в ясна последователност. Отиде в кухнята, сложи кана кафе и направи два сандвича. На котката даде малко салам и пастет. Цял ден не беше ял нормално, но не усещаше особен глад. След като се подкрепи, извади пакета цигари от джоба си и го отвори.
Погледна мобилния си телефон; Ерика не го бе търсила и той отново се опита да се свърже с нея. Включи се гласовата поща.
Микаел постави началото на собственото си разследване, като сканира картата на остров Хедебю, която бе получил от Хенрик Вангер. Той записа кой в коя къща живее, докато все още имаше пресни спомени от разходката си с Хенрик. Бързо установи, че щеше да му отнеме доста време да се запознае с цялата галерия персонажи на клана Вангер.
ТОЧНО ПРЕДИ ПОЛУНОЩ той облече топлите си дрехи и новите ботуши и се разходи по моста. Сви покрай пролива под църквата. И проливът, и старото пристанище бяха сковани от лед, но малко по-навътре се мяркаше по-тъмна ивица вода. Осветлението на църквата изгасна, докато той стоеше там, и го обгърна мрак. Бе студено, а небето бе осеяно със звезди.
Изведнъж Микаел усети дълбока тъга. Изобщо не можеше да проумее как бе позволил на Хенрик Вангер да успее да го убеди да приеме тази безумна работа. Ерика бе съвсем права, като каза, че това е пълна загуба на време. Сега трябваше да е в Стокхолм, например в леглото с Ерика, и трескаво да подготвя войната срещу Ханс-Ерик Венерстрьом. Дори и това обаче не можеше да събуди интереса му и той нямаше ни най-малка представа как изобщо щеше да започне да обмисля някаква ответна стратегия.
Ако сега бе ден, Микаел щеше да отиде при Хенрик Вангер, щеше да разтури договора и да се прибере. Но от възвишението край църквата можеше да види, че в имението „Вангешка“ вече бе тъмно. Оттук се откриваше гледка към всички постройки на острова. И лампите в къщата на Харалд Вангер бяха изгасени, но в дома на Сесилия Вангер, в този на Мартин Вангер в края на носа, както и в отдадената под наем къща все още светеше. Всички постройки в пристанището за малки лодки бяха тъмни, с изключение на тази, в която живееше Еуген Норман, художникът от съборетината, а коминът ѝ бълваше дъжд от искри. И вторият етаж на къщата с кафенето светеше, а Микаел се зачуди дали Сузане живееше там и дали в такъв случай бе сама.
МИКАЕЛ СПА ДО КЪСНО в неделя. Събуди се стреснат от страхотния тътен, който изпълваше къщата за гости. Отне му една секунда да се осъзнае и да проумее, че всъщност бе чул църковните камбани, които приканяха миряните да присъстват на сутрешното богослужение. Следователно беше малко преди единайсет. Бе го обзела апатия и остана в леглото още малко. Стана, когато до ушите му достигна настойчивото мяукане откъм вратата, и пусна котката навън.
В дванайсет вече си бе взел душ и беше закусил. Отправи се с решителна стъпка към кабинета и взе първата папка с документи от полицейското разследване. След това обаче се замисли за миг. От прозореца се виждаше рекламната табела на кафенето на Сузане. Той пъхна папката в чантата си и се облече. Когато стигна до кафенето, откри, че то бе пълно с клиенти, и в този момент си отговори на въпроса, който бе глождил съзнанието му – как едно кафене можеше да оцелее в затънтена дупка като Хедебю. Сузане се бе ориентирала към посетителите на църквата, погребения и други събития.
Той не влезе вътре, а вместо това се разходи. Магазинът за хранителни стоки не работеше в неделя, така че продължи още няколкостотин метра напред по пътя към Хедестад и си купи вестници от една бензиностанция, която бе отворена и в почивните дни. Направи си едночасова разходка из Хедебю и се запозна с частта на селото от тази страна на реката. Централната му част обхващаше района в близост до църквата и хранителния магазин. Тук се издигаха стари двуетажни каменни къщи, които според Микаел датираха от десетте-двайсетте години на миналия век, а между тях се простираше главната улица. На север от входната артерия бяха разположени добре поддържани блокове с апартаменти за семейства с деца. Покрай водата, на изток от църквата, се намираше основният квартал с еднофамилни къщи. Хедебю без съмнение бе приютил заможните управници и чиновници на Хедестад.
Когато се върна на моста, нашествието от клиенти в кафенето на Сузане бе приключило, но Сузане все още не беше успяла да разчисти всички маси.
– Неделна лудница? – попита той.
Тя кимна и пъхна един кичур коса зад ухото си.
– Здравей, Микаел.
– Значи си спомняш името ми.
– Трудно бих могла да го забравя – отвърна тя. – Гледах процеса ти по телевизията преди Коледа.