Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1». Краткое содержание книги:
Богатият индустриалец Хенрик Вангер предлага на Микаел Блумквист едногодишен договор срещу огромен хонорар, ако успее да разгадае мистерията с изчезването на любимата му племенница Хариет. Микаел Блумквист е разследващ журналист, разкрил ред скандални случаи и несправедливо осъден за клевета заради написана от него изобличителна статия срещу могъщ шведски финансов магнат. Заедно със суперхакера Лисбет Саландер — млада, кльощава, татуирана и регистрирана като психопатка, сега работеща в детективска агенция, попадат в кръговрат от динамични събития и драматични изпитания, в свят на семейна омраза и финансови скандали, в който бродят убийци-психопати.
Трилогията с 12 милиона читатели разказва за един действителен свят на аморални финансови сфери, на екстремистки заговори и на изкривено правосъдие.
Грегер Вангер, брат на Хенрик и Харалд, бе съобщил, че бил срещнал изчезналото шестнайсетгодишно момиче по-рано през деня – след като се върнало от Хедестад, то дошло в кабинета на Хенрик Вангер, за да го помоли да разговарят. Грегер Вангер бе добавил също така, че той самият не говорил с нея, а само я поздравил набързо. Не знаел къде би могла да се намира, но бе изразил мнение, че тя най-вероятно е отишла при някоя приятелка, но е забравила да се обади и със сигурност скоро щяла да се появи отново. Той обаче не беше успял да отговори на въпроса как би могла да напусне острова в такъв случай.
Мартин Вангер бе разпитан най-набързо. Той бе ученик последна година в гимназията в Упсала и живееше там в дома на Харалд Вангер. За него обаче нямало място в колата на Харалд и затова бил взел влака, който пристигал в Хедебю толкова късно, че самият Мартин се озовал от погрешната страна на моста и успял да се добере до острова едва късно през нощта с една лодка. Бяха го разпитвали с надеждата, че сестра му може би се е свързала с него и му е намекнала, че възнамерява да избяга от къщи. Въпросът бил посрещнат с протести от страна на майката на Хариет, но инспектор Морел смяташе, че в настоящия момент можели да се надяват да е избягала. Мартин обаче не бе говорил със сестра си от лятната ваканция и нямаше никаква информация къде може да се намира.
Анита Вангер бе дъщеря на Харалд Вангер, но бе записана погрешно като „първа братовчедка“ на Хариет. Тя бе студентка първа година в Стокхолм и бе прекарала лятото в Хедебю. С Хариет били почти на една възраст и доста се сближили. Тя бе съобщила, че била дошла на острова заедно с баща си и нямала търпение да се срещне с Хариет, но така и не успяла да го стори. Анита Вангер бе споделила, че била доста разтревожена и че не било в стила на Хариет да изчезва нанякъде, без да съобщи на семейството си. Хенрик и Изабела Вангер бяха казали същото.
Инспектор Морел се бе разпоредил полицаите Магнусон и Бергман – патрул 014 – да организират първото търсене, докато все още било светло, а той самият същевременно бе разпитал членовете на семейството. Тъй като мостът все още бил затворен, нямало как да повикат подкрепление от брега; в първото търсене се включили трийсетина души на различна възраст и от различен пол, които по това време се намирали на острова. Този следобед били претърсени празните къщи на рибарското пристанище, плажовете край носа, гората в близост до града и така нареченият район Сьодербергет над рибарското пристанище. Той бил претърсен, след като някой подхвърлил идеята, че Хариет може би е отишла там заради по-добрия изглед към мястото на злополуката. Били изпратени патрули дори в Йостергорд и Гофридовата къща от другата страна на острова, където Хариет ходела понякога.
Издирването на Хариет Вангер обаче не дало резултат и било преустановено дълго след като мракът се спуснал над острова в десет вечерта. Температурата през нощта била паднала до около нулата.
Същия следобед инспектор Морел разположил щаба си в предоставения му от Хенрик Вангер салон, който се намирал на първия етаж в имението „Вангешка“. Той предприел редица действия.
Претърсил стаята на Хариет заедно с Изабела Вангер и се опитал да разбере дали нещо липсва – дрехи, някоя чанта или друго, което да свидетелства, че Хариет Вангер и избягала от къщи. Изабел Вангер не могла да помогне кой знае колко много и очевидно не била добре запозната с гардероба на дъщеря си. „Тя често носи дънки, но те всичките изглеждат еднакво.“ Дамската чанта на Хариет била намерена на бюрото ѝ. Тя съдържала личната ѝ карта, портмоне с девет крони и петдесет йоре, гребен, огледалце и носна кърпичка. След претърсването стаята на Хариет била запечатана.
Морел извикал доста хора на разпит, както членове на семейството, така и от персонала. Всички разпити били старателно описани.
Когато участниците в първото издирване се върнали с празни ръце, инспекторът взел решение да проведе едно по-щателно претърсване. През вечерта и последвалата я нощ били повикани подкрепления; Морел се свързал дори с председателя на Клуба по ориентиране в Хедестад и го помолил да помогне, като по телефона призове всички членове да се включат в търсенето. В дванайсет часа му съобщили, че петдесет и трима активни спортисти, най-вече юноши, щели да се явят в имението „Вангешка“ в седем часа на следващата сутрин. Хенрик Вангер бе подпомогнал издирването, като просто извикал част от работниците сутрешна смяна – около петдесет души от целулозния завод, притежание на концерна „Вангер“. Хенрик Вангер осигурил дори храна и напитки.