Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1». Краткое содержание книги:
Богатият индустриалец Хенрик Вангер предлага на Микаел Блумквист едногодишен договор срещу огромен хонорар, ако успее да разгадае мистерията с изчезването на любимата му племенница Хариет. Микаел Блумквист е разследващ журналист, разкрил ред скандални случаи и несправедливо осъден за клевета заради написана от него изобличителна статия срещу могъщ шведски финансов магнат. Заедно със суперхакера Лисбет Саландер — млада, кльощава, татуирана и регистрирана като психопатка, сега работеща в детективска агенция, попадат в кръговрат от динамични събития и драматични изпитания, в свят на семейна омраза и финансови скандали, в който бродят убийци-психопати.
Трилогията с 12 милиона читатели разказва за един действителен свят на аморални финансови сфери, на екстремистки заговори и на изкривено правосъдие.
Микаел изведнъж се притесни.
– Чудят се с какво да си запълнят новините – промърмори той и се насочи към масата в ъгъла, откъдето се разкриваше изглед към моста.
Сузане му се усмихна, когато погледите им се срещнаха.
В ТРИ ЧАСА следобед Сузане му съобщи, че смята да затваря. След тълпата църковни посетители през кафенето бяха минали само още няколко души. Микаел бе прочел около една пета от първата папка с материали от полицейското разследване на изчезването на Хариет Вангер. Той затвори папката, пъхна бележника си в чантата и бързо пое към къщи.
Котката чакаше на стълбите, а Микаел се огледа и се зачуди чия ли беше. Все пак я пусна вътре, и това си беше един вид компания.
Направи още един опит да се свърже с Ерика, но отново се включи гласовата ѝ поща. Явно му бе бясна. Можеше да я потърси на директния ѝ телефон в редакцията или вкъщи, но напук реши да не го прави. Вече ѝ бе оставил достатъчно много съобщения. Вместо това си свари кафе, побутна котката малко по-настрани на пейката и разтвори папката върху кухненската маса.
Четеше внимателно и бавно, за да не пропусне някой детайл. Когато късно вечерта затвори папката, бе изписал няколко страници в бележника си с опорни точки и въпроси, на които се надяваше да открие отговор в следващите папки. Материалите бяха подредени в хронологичен ред; той не знаеше дали това бе дело на самия Хенрик Вангер, или така работеха полицаите през шейсетте.
Първата страница представляваше фотокопие на попълнен на ръка формуляр от центъра за приемане и обработка на спешни обаждания към полицията в Хедестад. Полицаят, приел сигнала, се бе подписал д.о. Рютингер, което Микаел разтълкува като дежурен офицер Рютингер. Като лице, подало сигнала, бе записан Хенрик Вангер, бяха посочени и телефонът и адресът му. Рапортът бе от 11,14 сутринта в неделя, 23 септември 1966 година. Накратко казано, текстът бе сбит.
Хрк. Вангер съоб. в телефонно обаждане, че племенницата му (?) Хариет Улрика ВАНГЕР, родена на 15 ян. 1950 (16 г.), е изчезнала от дома си на о-в Хедебю в събота следоб. Подателят на сиг. изрази силно безпокойство.
В 11,20 бе записано, че П-014 (Полицейска кола? Патрул? Полицейски шлеп?) е бил изпратен на мястото.
В 11,35 някой друг с по-нечетлив почерк от този на Рютингер бе добавил следното: пол. Магнусон докл., че мостът към о-в Хедебю все още е затворен. Трансп. с лодки. В полето имаше нечетлив подпис.
В 12,14 Рютингер се бе завърнал с нова информация: В тел. разг. пол. Магнусон от о-в Х-ю докл., че шестнайсетгод. Хариет Вангер е изчезнала от дома си в ранния съботен след. Сем. изразява гол. притеснение. Предпол. се, че не е спала в леглото си през нощта. Не би могла да напусне о-ва поради ПТП. Никой от запитаните чл. на сем. не зн. местонах. на Х. В.
12,19: Г.М. е инф. по тел. за случая.
Последната бележка бе от 13,42: Г.М. се нам. на о-в Х-ю; поема случая.
ОЩЕ НА СЛЕДВАЩАТА СТРАНИЦА ставаше ясно, че Г.М. бе съкратено от криминален инспектор Густав Морел, който бе пристигнал с лодка на остров Хедебю, където бе поел командването и бе съставил официален доклад за изчезването на Хариет Вангер. За разлика от първите уводни бележки, пълни с ненужни съкращения, докладите на Морел бяха напечатани на машина и написани на разбираем език. Следващите страници съдържаха информация за предприетите мерки, а Микаел остана изненадан от нейната обективност и изчерпателност.
Морел бе подходил систематично. Първо бе разпитал Хенрик Вангер заедно с Изабела Вангер, майката на Хариет. След това последователно бе разговарял с Улрика Вангер, някой си Грегер Вангер, с брата на Хариет – Мартин Вангер, и с жена на име Анита Вангер. Микаел стигна до заключението, че редът, по който тези лица бяха разпитани, бе определен от значимостта им за разследването.
Улрика Вангер бе майката на Хенрик Вангер и очевидно статусът ѝ в семейството напомняше на този на кралска вдовица. Улрика Вангер живееше в имението „Вангешка“ и нямаше с какво да помогне на разследването. Бе си легнала рано предната вечер и не бе виждала Хариет от няколко дни. Тя, изглежда, бе настоявала да се срещне с инспектор Морел само за да изрази мнението си, което гласеше, че полицията трябвало да предприеме незабавни действия.
Харалд Вангер бе брат на Хенрик и заемеше второ място в списъка на влиятелните членове на семейството. Той бе обяснил, че бил срещнал Хариет съвсем набързо, след като се прибрала вкъщи от празника в Хедестад, но не я бил виждал след инцидента на моста и нямал сведения къде се намирала в настоящия момент.