Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
Имаше отрязъци от билети за различни концерти: Ю Ту, Металика, Върв, Шерил Кроу, „Ромео и Жулиета“ на Прокофиев в изпълнение на Нюйоркската филхармония - каква еклектика! А в ъгъла - паспортна снимка на млада жена. Черно-бяла. Стори ми се позната, но не можех да си я спомня. Не беше госпожа Робинсън, слава богу.
- Коя е тази? - попитах.
- Няма значение - отвърна той, докато си обличаше сакото и оправяше папийонката си. - Да ти вдигна ли ципа?
- Ако обичаш. Тогава защо е на таблото ти?
- Недоглеждане от моя страна. Как ми е папийонката? -Крисчън повдигна брадичка като момченце. Засмях се и му я поправих.
- Сега е идеална.
- Като теб - прошепна той, грабна ме в обятията си и страстно ме целуна. - По-добре ли си?
- Много по-добре, благодаря, господин Грей.
- Удоволствието беше изцяло мое, госпожице Стийл.
Гостите се събираха на дансинга. Крисчън ми се ухили - бяхме успели тъкмо навреме - и ме поведе върху шахматната настилка.
- А сега, дами и господа, време е за първия танц. Господин и госпожа Грей, ако сте готови?
Карик утвърдително кимна, беше прегърнал Грейс.
- Дами и господа, участници в търга на първия танц, готови ли сте? - Всички кимнахме. Мия беше с мъж, когото не познавах. Зачудих се какво се е случило с Шон.
- Тогава да започваме. Микрофонът е твой, Сам!
На сцената излезе млад мъж, посрещнат с топли аплодисменти. Обърна се към бенда и щракна с пръсти. Разнесе се познатата мелодия на „Влязла си ми под кожата“.
Крисчън ми се усмихна, грабна ме в обятията си и заплува по дансинга. О, танцуваше невероятно, беше толкова лесно да го следваш! Докато ме въртеше, двамата се хилехме един на друг като идиоти.
- Обожавам тази песен - прошепна той, гледаше ме в очите. -Струва ми се много подходяща. - И стана сериозен.
- Ти пък за малко да ми съдереш кожата - отвърнах.
Крисчън сви устни, ала не успя да скрие усмивката си.
- Нямах представа, че можете да сте толкова груба, госпожице Стийл - скара ми се престорено.
- Аз също, господин Грей. Според мен всичко това се дължи на изключително образователните ми преживявания в последно време.
- И за двама ни са такива. - Отново стана сериозен. Все едно на дансинга бяхме само ние и бендът. Намирахме се в собствения си затворен свят.
Когато песента свърши, заръкопляскахме. Певецът Сам гра-циозно се поклони и представи оркестъра си.
- Може ли да ви прекъсна?
Познах мъжа, който наддаваше за мен на търга. Крисчън неохотно ме пусна, но явно го досмеша.
- Моля. Анастейжа, това е Джон Флин. Джон, Анастейжа.
„Мамка му!“
Крисчън се усмихна и се отдалечи.
- Здравейте, Анастейжа - каза доктор Флин и по гласа му разбрах, че е британец.
- Здравейте.
Бендът засвири нова песен и доктор Флин ме взе в прегръдката си. Беше много по-млад, отколкото бях предполагала, въпреки че не виждах лицето му. Носеше маска, подобна на Крисчънова-та. Беше висок, но не колкото Крисчън, и не се движеше с неговата грациозна лекота.
Какво можех да му кажа? Да го попитам защо е толкова изкри вена психиката на Крисчън ли? Защо е наддавал за мен? Исках да го попитам само това, но кой знае защо ми се струваше невъзпитано.
- Радвам се най-после да се запознаем, Анастейжа. Забавлявате ли се? - попита той.
- Забавлявах се - прошепнах.
- О, надявам се, че не съм аз причината за промяната на настроението ви. - Доктор Флин ми отправи кратка топла усмивка, която ми помогна да се поотпусна.
- Вие сте психоаналитикът, доктор Флин. Вие ми кажете.
Той се усмихна.
- Това е проблемът, нали? Че съм психоаналитик?
Изкисках се.
- Не знам какво мога да ви разкрия, затова малко ме е страх и се чувствам неловко. А всъщност много искам да ви разпитам за Крисчън.
Доктор Флин се усмихна.
- Първо, сега сме на бал и не съм на работа - прошепна ми заговорнически. - И второ, не мога да говоря с вас за Крисчън. Пък и ще отиде чак до Коледа.
Ахнах смаяно.
- Това е лекарска шега, Анастейжа.
Засрамено се изчервих и после малко се ядосах, Той се майтапеше на гърба на Крисчън.
- Току-що потвърдихте нещо, което съм казвала на Крисчън... че сте скъп шарлатанин - подметнах аз.
Доктор Флин избухна в смях.
- Виж, тук може би сте познали.
- Британец ли сте?
- Да. Лондончанин.
- Как се озовахте тук?
- По щастливо стечение на обстоятелствата.
- Доста сте потаен, както виждам?
- Всъщност нямам нищо за криене. Аз съм изключително скучен човек.
- И сте много скромен.
- Това е британска особеност. Елемент от националния ни характер.