Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
- Не се тревожи - каза Мери тихо. - Няма да позволя на никого да се приближи до теб. В безопасност си.
По дяволите. Караше го да се топи. Наистина. Прочисти гърлото си и каза:
- Благодаря. Обаче аз се тревожа за теб. Мери, снощи ни нападнаха в парка. Ти изгуби чантата си и предполагам, че е в ръцете на враговете ми.
Напрежението й се стрелна надолу по ръката й, предаде му се чрез дланта й и го удари в сърцето. Обзе я силна тревога и на него му се прииска да имаше начин да я отнеме от нея.
Тя поклати глава.
- Не помня никакво нападение.
- Скрих спомените ти.
- Какво искаш да кажеш?
Той навлезе в съзнанието й и освободи случилото се предишната нощ.
Мери ахна, хвана главата си с ръце и премигна бързо няколко пъти. Разбра, че трябва веднага да й обясни. Нямаше да и е необходимо много време да стигне до заключението, че е убиец от когото трябва да бяга.
- Мери, трябваше да те доведа в дома ти, за да мога да защитя, докато чакам решението на братята си. За което още не съм известен, по дяволите. Мъжете, които ни нападнаха, не са хора и са изключително добри в работата си.
Тя се отпусна тежко на пода - без никаква грация, като ли коленете й изведнъж бяха отказали да държат тежестта на тялото й. Очите й бяха широко отворени, но не виждаха нищо. Поклати глава.
- Ти уби двама души - каза безизразно. - Счупи врата на единия. А другия... Рейдж изруга.
Съжалявам, че те забърках във всичко това. Както и че сега си в опасност. И че изтрих спомените ти...
Тя го прониза с поглед. Твърд и решителен.
- Не го прави никога вече.
Искаше му се да може да й обещае.
- Само ако се налага. Ще го направя единствено за да те спася. Вече знаеш доста за мен и това те застрашава.
- Отнел ли си ми някакви други спомени?
- Срещнахме се в центъра за обучение. Ти дойде там с Джон и Бела.
- Кога?
- Преди два дни. Мога да ти върна и този спомен, ако желаеш.
Мери смръщи вежди.
- Чакай малко. Защо не си ме накарал да забравя въобще за теб? Защо не си изтрил всичките ми спомени? - попита тя, макар че не би искала да го бе сторил.
- Канех се до го направя снощи. След вечерята.
Мери извърна поглед.
- Не го направи заради случилото се в парка?
- И защото... - Господи, докъде щеше да стигне така? Искаше ли наистина тя да узнае колко дълбоки са чувствата му? Не. Изглеждаше силно шокирана. Сега едва ли беше моментът да й съобщи добрата новина - а именно, че вампир се е свързал с нея. - Защото така нарушавам личното ти пространство.
В последвалата тишина виждаше как тя преценява събитията прави заключения за ситуацията. А после от тялото й се излъчи сладкият аромат на сексуална възбуда. Спомни си целувката му.
Изведнъж трепна и се навъси. И миризмата на секс се стопи.
- Мери, в парка се отдръпнах от теб, защото...
Тя вдигна ръка, за да спре потока от думи.
- Искам да говорим само за настоящето. Какво ще правим сега?
Сивите й очи срещнаха неговите и не трепнаха. И той разпра, че е готова на всичко.
- Господи... ти си удивителна!
Мери вдигна вежди.
- Защо?
- Справяш се прекрасно. Особено добре приемаш истината за моята самоличност.
Тя прибра кичур коса зад ухото си и започна да изучава лицето му.
- Знаеш ли какво? Това не е чак толкова голяма изненада. Разбрах, че си различен от момента, когато те видях за първи път. Не знаех, че си ъъ... Вампири ли се наричате?
Той кимна.
- Вампир - каза тя така, сякаш изпробваше звученето на думата. - Не си ме наранил, нито уплашил. Е, не истински и знаеш ли, била съм в клинична смърт поне два пъти. Първия път сърцето ми сиря, докато ми трансплантираха костен мозък, а втория път имах пневмония и дробовете ми се напълниха с течност. Не бях сигурна нито накъде съм се запътила, нито защо се върнах обратно, но имаше нещо от другата страна. Не рай по чието небе се носят бели пухкави облачета и ангели и всичките тези глупости. Просто бяла светлина. Първия път не знаех какво е това. Втория път направо навлязох в нея. Не знам защо се върнах...
Тя се изчерви и спря да говори, вероятно смутена от онова, което беше споделила.
- Била си в Небитието - прошепна той, изпълнен с благоговение.
- Небитието?
Той кимна.
- Поне ние така го наричаме.
Мери поклати глава. Очевидно не искаше да продължат да говорят по темата.