Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
Джон освободи веригата и отстъпи назад, насочил дулото на оръжието към пода.
Мъжът затвори вратата след себе си.
- Помниш срещата ни, нали? Джон кимна, питайки се защо спомените му се връщат така изведнъж. И защо са придружени от силно главоболие. - А помниш ли за какво говорихме? За обучението, което ти предложихме?
Джон върна предпазителя на мястото му. Спомни си всичко отново изпита любопитството, което го изпълваше тогава. И непоносимия копнеж.
- Какво ще кажеш да се присъединиш към нас? И преди да си възразил, че не си достатъчно едър, ще те уверя, че познавам много мъже с твоя ръст и телосложение. Всъщност учениците, които постъпват тази година, са също като теб.
Като държеше непознатия под око, Джон постави оръжието в задния си джоб и отиде до леглото. Взе лист хартия и химикал и написа: „Нямам пари. "
Когато вдигна листа, мъжът прочете написаното. Не трябва да се безпокоиш за това.
Джон написа: „Но аз се тревожа. " И обърна листа към мъжа.
- Аз управлявам това място и имам нужда от помощник в администрацията. Ще работиш, за да покриеш таксите по обучението си. Разбираш ли от компютри?
Джон поклати глава. Чувстваше се като идиот. Знаеше само как да събира мръсните чинии и чаши от масите и да ги мие. А този тук нямаше нужда от кухненски помощник.
- Е, имаме брат, който познава тези машини като дланта си. Той ще те научи. - Мъжът се усмихна леко. - Ще работиш. Ще се обучаваш. Звучи добре. Говорих и с моята шелан. Тя ще се радва истински, ако живееш в дома ни, докато трае обучението ти.
Джон сведе клепачи. Тревогата му нарастваше. Това все повече изглеждаше като спасителна лодка. Но защо този мъж би желал да го спаси?
- Искаш да знаеш защо го правя? Джон кимна. Непознатият съблече палтото си и разкопча горната половина на ризата си. Разтвори я и разкри лявата си гръд.
Очите на Джон останаха приковани в кръглия белег. Постави длан на гърдите си, а по челото му изби пот. Имаше чувството, че всичко си идва на мястото.
- Ти си един от нас, синко. Време е да се върнеш при семейството си.
Дишането на Джон като че ли спря, а през главата му мина странна мисъл: Най-после ме намериха.
Но после реалността го връхлетя и радостта, която изпълваше сърцето му, се стопи.
На него просто не му се случваха чудеса. Късмета беше пресъхнал още преди да бе разбрал, че има такъв. Съдбата го бе подминала. И сега този мъж в черни кожени дрехи, изникнал от нищото, предлагащ му възможност да се измъква от ада, в който живееше, беше нещо прекалено хубаво, за да бъде истина.
- Имаш ли нужда от време да помислиш?
Джон поклати глава, отстъпи назад и написа: „Искам да остана тук."
Непознатият смръщи вежди.
- Чуй ме, синко, ти се намираш в опасен момент от животи си.
Без майтап. Беше го поканил вътре с ясното съзнание, че никой няма да дойде, ако започне да вика за помощ. Протегна ръка към оръжието.
- Добре, успокой се. Знаеш ли какво? Можеш ли да свири с уста?
Джон кимна.
- Ето номер, на който можеш да ме намериш. Свирни в телефона и аз ще знам, че си ти. - Подаде му картичка. - Ще ти дам два дни. Обади се, ако промениш решението си. Ако това не стане, не се тревожи излишно. Няма да помниш нищо.
Джон нямаше представа как да приеме думите му, затова само гледаше втренчено черните цифри, замислил се за възможното и невероятното. Когато вдигна поглед, мъжът беше изчезнал.
Господи, дори не беше чул вратата да се отваря и затваря.
21
Мери бе изтръгната от бездната на съня. Тялото й беше разтърсено. Дълбок гърлен вик отекна в дневната и разцепи утринната тишина. Тя седна с изправен гръб, но после отново падна на една страна. Накрая целият диван се измести от мястото си до стената.
На сивата светлина на зората видя сака на Рейдж. И сакото му. И осъзна, че той е скочил зад дивана.
- Завесите! - извика той. - Дръпни завесите!
Болката, която се долавяше в гласа му, проникна през обзелия я смут и я накара да прекоси бързо стаята. Скоро всички прозорци бяха покрити и единствената светлина се процеждаше от вратата на кухнята.
- И онази врата също... - Гласът му изневери за миг. - Която води към другата стая.
Тя побърза да я затвори. Сега вече цареше пълен мрак, ако се изключеше проблясването на телевизионния екран.
- Банята има ли прозорец? - запита той с дрезгав глас.
- Не, няма. Какво не е наред, Рейдж? - Тя понечи да се наведе през облегалката на дивана.