Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
Тя гореше от страст. Той - не.
Внезапно Рейдж облегна гръб на стената и дръпна в скута си одеялото, чийто край висеше от дивана. За части от секундата тя се запита дали не крие ерекцията си.
Да, как ли пък не. Най-вероятно му бе студено, защото беше полугол.
- Да не би изведнъж да си спомни, че не съм човек? — попита той.
- Моля?
- Това ли те охлади?
Тя се сети за усещането, породено от кучешките му зъби Напротив, това, че бе вампир, я възбуждаше допълнително.
- Не.
- Защо се отдръпна тогава? Мери? - Погледът му я пронизваше. - Ще ми кажеш ли какво става?
В очите му се четеше объркване. Наистина ли мислеше, че би искала секс от съжаление?
- Рейдж, оценявам на какво си способен в името на приятелството, обаче не искам никакви услуги. О'кей?
- Това, което правя с теб, ти харесва. Усещам го. Подушвам го.
- За Бога, да не би да искаш да ме накараш да се срамувам от себе си? Защото, да ти кажа честно, не се чувствам добре, когато мъжът ме кара да горя от страст, а в същото време той би могъл да чете вестник. Господи... ти наистина си извратен, знаеш ли?
Той присви очи, обиден.
- Мислиш, че не те желая.
- О, съжалявам. Предполагам, че съм пропуснала да забележа жела-нието ти. Да, наистина гориш от плътска страст по мен.
Бързината на движенията му беше невероятна. Уж подпираше гръб на стената и я гледаше, а ето че в следващата секунда тялото му я притискаше към пода. Бедрото му раздели краката й, а после към сърцевината й се притисна нещо огромно, дебело и твърдо.
Той зарови ръка в косите й, дръпна главата й към себе си и прошепна в ухото й:
- Чувстваш ли, Мери? - Потри възбудата си в нея, описа кръгове, погали я, накара я да се разтопи за него. - Усещаш ли ме? Какво означава това?
Не й достигаше въздух. Бе толкова влажна, тялото й бе готово да го поеме дълбоко в себе си.
- Кажи ми, какво означава това, Мери! - Тя не отговори. Той започна да смуче врата й толкова силно, че й причини болка, после взе меката част на ухото й между зъбите си. Леки наказания. - Искам да го кажеш. За да знам, че ти е ясно как се чувствам.
Свободната му ръка я подхвана под кръста, придърпа я към тялото му и ерекцията му се притисна в нея - точно там, където трябваше. Усещаше как се опитва да пробие през долнището на пижамата и бикините й.
- Кажи го, Мери.
Отново я погали през материята на дрехите и тя нададе стон.
- Желаеш ме.
- А сега ще се погрижим да го запомниш, нали?
Пусна косата й и завладя устните й. Ефектът върху нея беше незабавен и силен. Струваше й се, че е навсякъде по тялото й, в устата й, върху нея. Горещината, която се излъчваше от него, мъжкият му мирис и огромната му и твърда ерекция й обещаваше еротично пътешествие.
Но ето че той се откъсна от нея и отново облегна гръб на стената. Изведнъж възвърна самоконтрола си. Дишането му беше равномерно. Тялото му - спокойно.
Тя седна с усилие - сякаш се опитваше да си спомни как се и използват ръцете и краката.
- Аз не съм човек, Мери, макар че много приличам на такъв. Това, което изпита току - що, не може дори да се сравни с онова, което искам да направя с тялото ти. Искам главата ми да е между краката ти и да те целувам, докато не започнеш да крещиш името ми. След това да те възседна като животно и да гледам в очите ти, докато прониквам в теб. А после? Искам да те взема по всеки възможен начин. Да вляза отзад. Да притисна гърба ти в стената и да те любя яростно. Да ме яздиш, докато изгубя дъх. - Гледаше я втренчено, очите му бяха брутални в своята искреност. - Само че нищо от това няма да се случи. Ако те усещах по-слабо, щеше да е по-лесно. Но ти имаш някакво странно въздействие върху мен и единствения начин да съм с теб е да се контролирам напълно. Защото, ако изгубя самоконтрол, мога да предизвикам страх у теб. Или дори по-лошо - да те нараня.
В главата й изникнаха образи. Виждаше всичко, описано от него и тялото й започна да изгаря в подновено желание за него. Той си пое дълбоко дъх и нададе тих стон, като че ли вдъхна с наслада мириса на страстта й.
- О, Мери! Ще ми позволиш ли да ти доставя удоволствие? Да доведа възбудата ти до края?
Искаше да отговори утвърдително, но реалността я връхлетя с всичката сила - трябваше да застане гола пред него на светлината на свещта. Никой, освен лекарите и сестрите, не знаеха - какво бе останало от тялото й, след като болестта си бе отишла. А не можеше да престане да мисли за всички онези сексапилни жени, които бе видяла да му се предлагат.