Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
- Трябва ми пикапът ти - говореше У. - Ще наема ремарке, или ще мога да пренеса гредите и керемидите за покрива на няколко пъти. Няма нужда хората от магазина за строителни материали да знаят къде е сградата.
- А останалото?
- Знам точно какво ни трябва и къде да го намеря.
Чу се електронно пиукане.
- Какво беше това, по дяволите? - попита О.
- Напомняне за проверката в девет часа сутринта. - У. извади блекбърито си и започна да натиска бутоните с дебелите си къси пръсти. - Искаш ли да им пратя имейли, че ти ще ръководиш обекта?
- Да. - О. втренчи поглед в У. Лесърът бе член на обществото вече сто седемдесет и пет години. Беше бял като хартия. Спокоен и интелигентен. Не така агресивен като някои други, но твърд и непоколебим.
- Ти си истинска придобивка, У.
У. се усмихна и вдигна поглед.
- Знам. И искам да бъда полезен. А, като стана дума за това, кого ще ми дадеш за работата?
- Ще използваме двата елитни отряда.
- Ще изтеглиш всички ни от действие за две нощи?
- И два дни. Ще спим на смени на мястото на строежа.
- Чудесно. - У. сведе поглед към телефона, който продължаваше да държи в ръцете си. - О... по дяволите. Това няма да се хареса на господин X.
О. присви очи.
- Кое?
Има съобщение до отрядите Бета. А аз все още съм член, предлагам.
- И?
- Снощи една група е излязла на лов и е попаднала на член
на братството в парка. Били са петима, а трима вече са извън строя. Воинът бил в компанията па жена от човешката раса.
- Вампирите понякога правят секс с тях.
- Да. Късметлии са, копелетата.
***
Мери стоеше, наведена над котлона, и мислеше за това как Рейдж я беше погледнал преди малко. Не можеше да си представи защо предложението й да му приготви закуска беше приет по този начин. Той се държеше така, сякаш му правеше неоценим подарък.
Обърна омлета и отиде до хладилника. Извади торбичка с нарязани плодове и ги изсипа в една купа. Сториха й се недостатъчно, затова наряза отгоре още един банан.
Остави ножа и докосна устните си. Нямаше и намек за сексуалност в целувката, с която я беше дарил зад дивана. Тя беше израз на благодарност. Онази в парка беше по-дълбока, но и тогава той беше също толкова хладен и отдалечен. Страст изпитваше само едната страна - тя.
Дали вампирите правеха секс с представителки на човешката раса? Може би затова се беше отдръпнал. Другата възможност беше това да е някаква игра за надмощие.
Да, но в каква светлина тогава трябваше да разглежда отношението му към сервитьорката от ресторанта? Той я измерваше с поглед не защото искаше да й купува рокля. Очевидно не беше проблем да легне с представител на друг биологичен вид. Просто не се интересуваше от нея.
Приятели. Само приятели.
След като приготви омлета и препече хляба, тя уви една вилица в салфетка, стисна я под мишница и занесе чинията и купата в дневната. Затвори бързо вратата след себе си и се обърна към дивана.
Охо!
Рейдж беше съблякъл ризата си. Беше се облегнал на стената и оглеждаше изгарянията си. На светлината на свещта тя виждаше здравите му рамене, мускулестите му ръце и гърди. И корема му. Кожата му беше златиста, неокосмена.
Като внимаваше да не разсипе храната, Мери остави нещата на пода и седна до него. За да не се втренчва в тялото му, насочи поглед към лицето му. Той гледаше храната, без да помръдне и без да каже нещо.
- Не бях сигурна какво обичаш - каза тя.
Той се обърна с лице към нея, очите му срещнаха нейните. Погледнато фронтално, тялото му беше дори още по-впечатляващо. Раменете му бяха достатъчно широки да изпълнят пространството между дивана и стената. Белегът във формата на звезда над лявата му гръд беше дяволски секси. Приличаше на щампа за запазена марка.
След две - три секунди, през които той бе впил поглед в нея, тя протегна ръка към чинията.
- Ще ти донеса нещо друго...
Ръката му се стрелна и се стегна около китката й. Погали кожата й с палец.
- Ще ми хареса.
- Но ти дори не си опитал...
- Храната е приготвена от теб. Това ми е достатъчно. - Извади вилицата от салфетката и мускулите му потрепнаха дори от това леко движение. - Мери?
- Да?
- Сега аз ще те нахраня. - Докато произнасяше думите, стомахът му нададе вой.
- Няма нужда. Ще донеса нещо и за себе си... Защо се мръщиш така?
Той потърка веждите си - като че ли искаше да изглади изражението си.