Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
- Съжалявам. Не можеш да знаеш.
- Какво?
- В моя свят, когато мъж предложи да нахрани жена от ръката си, й показва уважението си. И... привързаността си.
- Но ти си гладен.
Той придърпа чинията към себе си и отчупи парче хляб. След това отряза съвършено квадратче от омлета и го постави отгоре.
- Нека те нахраня, Мери. Вземи от мен.
Наведе се напред и протегна дългата си ръка. Синьо - зелените му очи я хипнотизираха, зовяха я, притегляха я към него, заставяха я да отвори уста. Устните й се сключиха около храната, приготвена от нея за него, и той изръмжа одобрително. Тя преглътна, а той й подаде второ парче хляб.
- Няма ли да хапнеш и ти?
- Не и докато ти не се нахраниш.
- А ако изям всичко?
- Нищо не би ми доставило по-голямо удоволствие от това да знам, че си добре нахранена.
Приятели, каза си тя. Само приятели.
- Хапни за мен, Мери. - Настоятелността му я принуди отново да отвори уста. Очите му останаха приковани в устните й след като се затвориха.
Господи. Това вече не беше поведение на обикновен приятел. Задъвка, а Рейдж започна да опипва с пръсти плодовете в купата. Накрая избра парченце пъпеш и го поднесе към устните й. Тя го лапна цяло и по брадичката й потече сок. Понечи да го изтрие с опакото на дланта си, но той я спря и го попи със салфетката.
- Нахраних се.
- Не, не си. Усещам глада ти. - Поднесе й парченце ягода, - Отвори се за мен, Мери.
Хранеше я с подбрани парченца плодове и я гледаше с първично задоволство, каквото тя не бе виждала никога преди.
Когато вече не можеше да хапне и хапка, той бързо излапа останалото. Тя веднага взе чинията, отиде в кухнята и му приготви друг омлет и цяла купа овесени ядки. Наряза и последните банани.
Постави всичко пред него, а той го прие с лъчезарна усмивка.
- Показваш ми почит с този жест.
Започна да се храни методично и чисто, а тя затвори очи и облегна глава на стената. Уморяваше се все по-бързо и по-бързо. Сега, когато знаеше причината за това, бе обзета от леден ужас. Господи, не искаше да научи какво щяха да правят лекарите с нея, след като получат резултатите от всичките й изследвания.
Когато отвори отново очи, лицето на Рейдж беше точно пред погледа й.
Тя се отдръпна назад и удари главата си в стената.
- О, не те чух дори да помръдваш.
Беше застанал на четири крака - като животно, готово за скок. Беше поставил ръцете си от двете й страни, а мускулите на раменете му се издуваха от усилието да поддържат тежестта на тялото му. От толкова близо беше огромен. От тялото му се излъчваше приятен мирис като от загадъчни подправки.
- Мери, ще ти благодаря, ако ме допуснеш.
- Как? - запита тя с дрезгав глас. Устните му докоснаха нейните. Тя ахна, а езикът му проникна в устата й и погали нейния. Отдръпна се, за да види каква е реакцията й. В очите му блестеше обещание за екстаз, толкова силен, че да стопи костите й.
Тя прочисти гърлото си.
- Нямам нищо против.
- Ще го направя отново, Мери. Ще ми позволиш ли?
- Едно обикновено „благодаря" е достатъчно. Наистина, аз...
Устните му се долепиха до нейните и прекъснаха потока от думи, после езикът му отново проникна в нея, завладя я, погали я. В тялото й забушува гореща нужда, Мери спря да съпротивлява и вкуси с наслада от дивата страст, отдадена на сладката болка, която изгаряше гърдите й и сърцевината между краката й.
О, Господи! Беше минало толкова много време. А и никога не е било така.
От гърлото на Рейдж излезе тихо мъркане, като че ли беше усетил възбудата й. Езикът му се отдръпна и той взе долната й устна между...
Кучешките си зъби. Това, което хапеше нежно плътта й, бяха вампир-ските му зъби.
Страхът се смеси със страстта й и засили горенето й, чувството за опасност я накара да се отвори дори още повече. Постави длани на ръцете му. Господи, беше толкова твърд, толкова силен. Тялото му щеше да е така тежко върху нейното...
- Ще ми позволиш ли да легна с теб? - запита той.
Мери затвори очи и си представи какво ли ще е да са двамата заедно, голи. И да споделят нещо повече от целувка. Беше правила секс за после-ден път доста преди да се разболее. А оттогава и с тялото й бяха станали много промени.
Също така не знаеше от какво бе породено неговото желание. Приятелите не правеха секс. Не и в нейния свят.
Поклати глава.
- Не съм сигурна...
Устните на Рейдж отново докоснаха нейните, но целувката продължи само един кратък миг.
- Искам просто да полежа до теб. Може ли?
О, имаше предвид в буквален смисъл... е, добре. Гледаше го и не можеше да отрече различията между тях. Тя копнееше за близостта му, останала без дъх. Той беше спокоен. Тя беше замаяна. Той оставаше с трезв разсъдък.