Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
Възможно ли беше да е истина? А защо му беше повярвала, че няма да я нарани? Сигурно си бе изгубила ума. Рейдж нададе стон на облекчение.
- Действа. Слава Богу.
Е, в момента той изпитваше прекалено силни болки, та да е заплаха за нея. Щяха да са му необходими седмици да се възстанови от тежкото изгаряне.
Потопи пръсти в купата и размаза още малко сладолед по ръката му. На третия път трябваше да се наведе, за да се увери че онова, което вижда, е истина. Кожата му попиваше сладоледа като че ли беше мехлем, и заздравяваше. Пред очите й.
- Чувствам се много по-добре - каза той. - Благодаря ти и свали ръката от челото си. Половината му лице и врат бяха яркочервени.
- Искаш ли да те намажа и тук? - Посочи изгорените места.
Той отвори необикновените си синьо - зелени очи.
- Моля те. Ако нямаш нищо против.
Под внимателния му поглед тя потопи пръстите си в купата после ги доближи до него. Ръцете й трепереха леко, докато мазваше сладоледа по бузата му.
Миглите му бяха гъсти. И тъмноруси. Кожата му беше нежна, макар че брадата му бе набола през нощта. Носът му бе великолепен. Прав като стрела. Устните му бяха съвършени Достатъчно големи за лицето му. Тъмнорозови. Долната беше по-пълна от горната.
Отново потопи пръсти в сладоледа и го размаза по брадичката му. После продължи надолу по врата му и премина по дебелите като въжета мускули, които пробягваха от раменете до основата на черепа му.
Усети докосване по рамото и вдигна поглед. Пръстите му галеха краищата на косата й.
Тревогата се надигна у нея и тя се отдръпна.
Рейдж отпусна ръка до тялото си. Не бе изненадан, че го блъсна.
- Съжалявам - прошепна той и затвори очи.
Усещаше как пръстите й се плъзгат по кожата му. Беше толкова близо до него, че долавяше миризмата й. Със затихването на болката от изгарянията в тялото му запламтя нещо различно. Отвори очи, но клепачите му останаха притворени. Гледаше я. Желаеше я.
Като свърши, тя остави купата настрани и го погледна открито.
- Да кажем, вярвам, че си... различен. Защо не ме ухапа, когато имаше възможност? Тези зъби вероятно не са само за украса, нали?
Тялото й бе напрегнато - като че ли беше готова всяка секунди да побегне. Но не, нямаше да отстъпи пред страха. Помогна му когато имаше нужда, макар и да бе уплашена.
Господи, смелостта й беше възбуждаща.
- Храня се от жени от собствения си вид. Не от хора.
Очите й проблеснаха.
- Много ли сте?
- Достатъчно. Но някога бяхме повече. Преследват ни, искат да ни изтребят.
Което му напомни, че оръжията му са на около шест метра от него, а диванът образува преграда между него и тях. Опита се да стане, но изпитваше слабост и движенията му бяха бавни и некоординирани.
Проклето слънце, помисли си Рейдж. Изсмуква живота от теб.
- От какво имаш нужда? - запита тя.
- От сака. Донеси го. Искам да е до мен.
Тя стана и се скри зад дивана. Той чу как нещо тупва, а после и шума от влаченето на сака по земята.
- Мили Боже, какво има вътре? - Тя отново се появи в полезрението му. Пусна дръжките и те паднаха па местата си.
Той се надяваше, че няма да надникне вътре.
- Чуй, Мери... имаме проблем. - Надигна горната половина на тялото си, напрегнал мускулите на ръцете си.
Сега вероятността лесърите да нападнат къщата й беше по-малка. Въпреки че убийците можеха да излизат на слънчева светлина, те вършеха своята работа през нощта. Освен това имаха нужда от сън, за да възстановят силите си, така че през деня най-често кротуваха.
Но нямаше отговор от Рот, а вечерта щеше отново да настъпи. Мери го гледаше втренчено, със сериозно изражение на лицето.
- Трябва ли да се криеш под земята? Защото, ако е така, мога и те заведа в мазето, където някога са държали зърното. За него се минава през кухнята, но мога да окача одеяла на вратите... По дяволите, има и тавански прозорци. Може би ще успеем да те покрием с нещо. Вероятно долу ще си в по-голяма безопасност.
Рейдж отпусна глава назад, така че да вижда само тавана.
До него стоеше жена, представител на човешката раса, чието тегло бе наполовина на неговото, която беше болна и току - що беше открила, че в къщата й има вампир, а се тревожеше единствено как да го защити.
- Рейдж? - Тя коленичи до него. - Мога да ти помогна да слезеш долу...
Преди да бъде в състояние да мисли, той хвана ръката й и притисна устни до дланта й. А после я сложи на сърцето си.
Въздухът се изпълни с миризмата на страха й. Острия мирис се смесваше е прелестния й естествен аромат. Обаче този път не го отблъсна и вътрешната борба дали да остане, или да побегне не трая дълго.