Поглед в мрака
- Автор: Чайковски Адриан
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-295-2
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поглед в мрака». Краткое содержание книги:
— Нямам намерение да уча мравкородните как се води война. В конкретния случай и ние, и те искаме Сарн да е в безопасност, докато армията му е извън крепостните стени.
— Не ми харесва тая работа.
— Едва ли на някого му харесва — призна Салма. — Но логиката е очевидна.
— А ние, какво? Ще се озовем между чука и наковалнята?
— Нищо ново, като си помислиш. — Салма въздъхна. — Следите имперците, нали? Разположение на силите, организация на придвижване?
Фалмес кимна.
— Искаш да събера момците, нали?
— Май така ще е най-добре.
„Момците“ бяха офицерите на Салма — парцалива групичка точно като армията му, без единна униформа, без понятие за дисциплина, но пък отдадени на командира си. И още по-отдадени на целта, която той си беше поставил. Фалмес и мухородната Чефре бяха с него от самото начало, както и един мейниски мравкороден от разбойническата банда на Фалмес. Сред по-новите попълнения беше един лаконичен богомолкороден ловец, вечно закачулен в плаща си и несравним стрелец с огромния си лък, дълъг два метра от единия си връх до другия. Морлейр, прегърбеният конощипороден, беше дезертьор от помощните войски, точно като Фалмес. Именно на него и хората му дължаха феноменалния успех на подземните капани за имперските автовозила — окопи и ями, които те изкопаха с Изкуството си и с голите си ръце. Имаше един мухороден, умел занаятчия, прехвърлил средната възраст, и полуороден от Хелерон с мравешка и бръмбарска кръв, който се справяше чудесно с командването на пехотата. Към този свой шарен офицерски щаб Салма беше добавил и командира на сарнианския самотнишки отряд, а сега и шефа на занаятчиите, които царят на Сарн им беше изпратил.
Разясни им новата задача възможно най-сбито. Не че имаше много за обясняване. „Трябва да унищожим бойните им машини“ — гласеше накратко заповедта. После ги остави да говорят един през друг, с прекъсвания и надвикване, да подхвърлят идеи в зачатък, някои от които намериха привърженици, други бяха отхвърлени веднага. Така работеше той — оставяше идеите им да бълбукат и заврят в котлето, докато най-добрите изплуват на повърхността. И сега отдели най-ценното — диверсия, подкрепления в резерв, изненадващ удар, въздушна атака.
— Генералът им ще очаква да направим нещо такова — предупреди ги Чефре. — Не е глупак.
— Ще го очаква, защото именно това е печелившата стратегия за нас — отвърна Салма. — Стратегия, която ние ще приведем в действие.
11.
„Вече съм стар за тези неща.“
Старият скорпионороден, познат като Хокиак, спря за миг, облегнат на бастуна си. Другата му ръка, онази с отчупената щипка на палеца, се поколеба върху дръжката на вратата към задната стаичка. Можеше просто да обърне гръб и да си тръгне. Не ставаше въпрос за печалба. Беше в играта от адски много време, печелил беше от кого ли не, но нямаше да се намери и един, който да го обвини, че се бърка в политиката.
Напоследък бизнесът не вървеше добре. Осородните отлично знаеха, че градът ври под повърхността, нищо че Кимене и бойците от нейната съпротива засега успешно избягваха арестите. Новият губернатор управляваше с желязна ръка. За разлика от стария Ултер, който им залагаше капани с примамки, новият действаше като човек, изпаднал в паника, и вместо да внуши страхопочитание към властта, си създаваше врагове дори там, където можеше да си създаде приятели.
Новият губернатор беше полковник Латвок, за когото Хокиак със сигурност знаеше, че е офицер от вътрешната служба на Рекеф. Латвок не хранеше никакъв личен интерес към Мина и това личеше във всяко негово действие. Не даваше аудиенции, не се съвещаваше с търговците от Консорциума, беше се окопал в двореца си като човек, който се готви за обсада. Нищо чудно Кимене и хората й да му спретнат такава рано или късно.
През последната десетница стана много трудно да се върти бизнес в града, дори за Хокиак. Целият гарнизон се беше изсипал на улиците и раздаваше безогледно правосъдие с цел да вземе страха на минасци и да ги подтикне към послушание. Хокиак знаеше за десетина таверни, затворени от властите по обвинение, че приютяват членове на съпротивата, знаеше също, че част от тях наистина са явки, а други нямат нищо общо с тази история. Хора, които никога не са имали вземане-даване със съпротивата, бяха измъкнати от леглата им и хвърлени в стаите за разпит, където под заплахата от изтезания признаваха всякакви небивалици и така компрометираха ценната информация, изтръгната от малкото истински заловени революционери.
Едновременно с това гарнизонът се тресеше от вътрешни чистки. Освен че тормозеше града, Латвок беше вдигнал мерника и на собствените си офицери. Неколцина вече бяха изчезнали. Като цяло новият губернатор действаше или като човек, който е сляпо отдаден на някакъв идеал, или като човек, тласкан от панически страх.