Поглед в мрака

Салма кимна бавно. Може да не разбираше механиката на обсадните машини, но знаеше какво представлява една обсада. Беше го видял в Тарк.

— И преди да излезете срещу осородните, вие искате техните… какво? Техните…

— Артилерията — вметна отсечено Паропс. — Удар срещу обсадните им машини.

— Именно — кимна тактикът. — Можем да осигурим материалите и занаятчии, които да помогнат, но вашата войска има най-голям шанс да успее в това начинание.

Салма плъзна поглед по присъстващите — Паропс се мръщеше, видимо обзет от лоши предчувствия; двамата мравкородни до него се споглеждаха притеснено; богомолкородната Сидре му кимна почтително.

„Ех, Стенуолд, ако можеше да ме видиш сега.“

— Надявам се, че вашите занаятчии ще знаят какво да унищожат и как — отвърна накрая Салма. — Самият аз не знам нищо за тези умения, признавам. Но с един бърз и изненадващ удар мога да осигуря достъп на вашите хора. Това мога да направя.

— Даваме си сметка какво искаме от вас.

— Дано си давате сметка и какво аз съм поискал от вас.

Жената, а чрез нея и целият град-държава Сарн, кимна утвърдително.

— Поисканото ще бъде изпълнено до последната подробност, стига Сарн да оцелее, за да поеме задълженията си.

През време на усилната езда по обратния път Салма започна да пресмята, да съпоставя дните и цифрите. „Готови ли сме за това? И ако не сме готови, тогава какво?“ Имаше предвид своя специален проект, който беше лишил Сарн и околностите му от ездитни животни. Хората му тренираха от пролетта, всички, които имаха някакъв усет към седлото.

„Опитвам се да водя федерална война с равнински войници.“ Това не беше съвсем вярно, защото войната, която той водеше, нямаше корен във военните традиции на никой народ.

Фалмес го посрещна още в началото на лагера. Минасецът изглеждаше уморен, сякаш не беше спал от последната им среща насам. И сигурно точно така е било — имперският поход принуждаваше нередовната войска на Салма да отстъпва, макар и на висока цена. Хората му все така избиваха разузнавачите, залагаха капани и ями за автовозилата и изобщо не позволяваха на осоидите и за миг да забравят за тях или да се почувстват в безопасност.

Нещо, изглежда, се е четяло по лицето на Салма, защото Фалмес оголи зъби веднага щом го видя.

— Толкова ли е зле? — попита. — Отрязаха ни, така ли?

— Не точно — отвърна Салма. — Сарн се готви за полево сражение.

— Проклетите мравки никога не си вземат поука — изсъска Фалмес и се изплю на земята. — Още едно полево сражение.

Салма сви рамене.