Призракът на Рембранд
- Автор: Кристофър Пол
- Серия: Фин Райън #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Призракът на Рембранд». Краткое содержание книги:
Фин не знаеше да се радва ли, или да си скубе косите. Дали не беше единственият оцелял, женски вариант на Том Ханкс в „Корабокрушенецът“ съвременна версия на „Робинзон Крузо“? Отърси се от тази мисъл, обърна се отново и направи няколко неуверени крачки по пясъка. Имаше по-важни неща, за които да мисли, например има ли и други хора тук, освен нея. Съблече подгизналия пуловер на Максевъни и го захвърли на пясъка. А после се наведе импулсивно да го вземе и го върза на кръста си. Бог знае колко студени нощи щеше да прекара тук.
Продължи по плажа, с гръб към издигащ се, обрасъл с джунгли нос и с лице към неясния, далечен силует на вливаща се в морето река или нещо такова. Стотина метра по-нататък се натъкна на труп. Беше Куан Конг, кореецът, който помагаше на Максевъни в машинното. Фин едва ли беше разменила и пет приказки с него, но да го види тук, на плажа, беше като юмрук в корема.
Лежеше проснат на пясъка, с водорасли в късата сива коса, разстлани около главата му като дълги мокри кичури. Кожата на дланите и стъпалата му беше придобила отвратителен розово-синкав оттенък, крайниците и коремът му започваха да се подуват под лъчите на утринното слънце. Лежеше на хълбок, с изкривена под неестествен ъгъл глава, и двете му очи бяха изкълвани от птиците. Фин усети, че всеки миг ще повърне.
Каза си, че трябва да се успокои, после коленичи до тялото. Стисна зъби и пребърка джобовете на ризата и широките му панталони, но не откри нищо полезно. Замисли се дали да не го погребе, а после си даде сметка колко абсурдно е това, още повече, че приливът най-вероятно щеше да го отнесе в морето. Сега трябваше да мисли за себе си и за собственото си несигурно бъдеще. Имаше и още нещо. Стегна се вътрешно, пролази до краката на мъртвеца и свали мокрите му маратонки. Бяха й много големи, но да ходи боса тук значеше да си търси белята.
Продължи по плажа. Стотина метра по-нататък стигна до още неща, отнесени от „Кралицата“. Първото беше възглавница от пяна с калъфка, второто — оранжев плик за боклук, от онези, в които Тоши изхвърляше отпадъците за рециклиране. От калъфката на възглавницата и парче от найлоновия плик Фин си направи импровизирана шапка, за да се предпази от силното слънце, което наближаваше зенита си. Една от празните кутийки от безалкохолно прибра в джоба си. Остатъкът от калъфката накъса на ивици, с които да подпълни маратонките. Пристегна колкото можа връзките и направи няколко крачки за опит. Не беше идеално, но ставаше. Поне на първо време трябваше да се задоволи с това.
Плъзна поглед по плажа зад себе си. Следващи в списъка бяха прясна вода и някакъв заслон, пък макар и временен. Засега беше горещо, но нямаше представа какви са температурите нощем.
След половин час Фин стигна до падината, която беше видяла в началото. Оказа се обрасло с мангрови дръвчета тресавище, което продължаваше към вътрешността на острова. От другата страна на тресавището плажът продължаваше на север. На изток, в морето, вълните се разбиваха по онзи особен начин, който подсказва наличието на подводен риф — рифа, на който беше налетяла „Кралицата“. Фин погледна отново към тресавището, обмисляйки дали да не го прегази някак.
Колебаеше се. Чела беше достатъчно за такива блата и знаеше, че в тях живеят опасни създания — от миниатюрни отровни змии и кръвосмучещи пиявици до гигантски крокодили. Блатото можеше да почака. Вместо към него Фин се отправи към вътрешността по тясна пясъчна ивица, обточена с чепати дървета, чиито разкривени корени стърчаха от мътната вода, сякаш всеки миг щяха да тръгнат към морето.
След още двайсет минути стигна до края на заливчето и там откри малка река, всъщност широк поток, няма и двайсет метра при устието. Направи няколко крачки срещу течението, просна се по корем на ниския бряг и пи до насита. Водата беше бистра и студена, с едва доловим привкус на някакъв минерал.
След като се напи, Фин наплиска лицето си и изми внимателно малката рана отстрани на врата си. После стана и продължи напред към вътрешността на острова. Теренът се издигаше равномерно, потокът ромонеше по каменистото дъно, слънчевите лъчи се отразяваха във водата. Мяркаха се плуващи срещу течението риби като златни и зелени стрели, опашките им се движеха трескаво да преодолеят течението, устите им бяха раззинати с надеждата да уловят каквото там им поднесе водата. Не изглеждаха трудни за улавяне, ако знаеш как.
Фин спря и се загледа смръщена в рибите. Как би могла да хване някоя без кукичка? Тръсна глава. Всяко нещо с времето си. Ето че пак беше стигнала до Том Ханкс и Робинзон Крузо, плюс малко от опита, натрупан по време на летен археологически стаж в Аляска от Нюйоркския университет. Ако намереше подходяща скала, лесно можеше да си отчупи парче за каменен нож — умение, усвоено по време на неолитните разкопки в Аляска, което тогава й изглеждаше напълно лишено от практическа стойност. Както казваше майка й, никога не се знае кога алгебрата ще ти свърши работа. Това поне беше въпрос на далечно бъдеще.