Господарка на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарка на Империята». Краткое содержание книги:
— Ето го, слава на боговете — измърмори така, че да го чуят отвън, все едно оставянето на важни вещи във вмирисан нужник беше ежедневно събитие. Откъсна с лявата си ръка седефеното копче от десния си маншет, а с дясната изтри главата на фигурката от въглен и надраска до нея с нокът неприличен знак.
Бързо излезе и щом се озова срещу ядосания младеж, чиято работа беше прекъснал, вдигна рамене и показа седефа за извинение.
— Щастлив талисман от любимата ми. Ще ме убие, ако го загубя.
Ратаят го изгледа намръщено и бързо се мушна в нужника. Беше прекалил с бирата в гостилницата, ако се съдеше по вида му. Аракаси изчака, докато вратата се затръшна, и се шмугна в гората край пътя. Ако имаше късмет, чиракът на въглищаря щеше да намине до седмица. Щеше да види променената рисунка от въглен и неприличната драсканица, даваща знак да се прекъсне внедряването на агента като чирак на бояджията. Докато вървеше безшумно под дърветата, Аракаси си помисли, че може би наистина ще е по-изгодно да се наблюдава младокът, който накрая щеше да вземе чирачеството. Окажеше ли се невинен, нямаше да последва нищо лошо, но ако беше двоен агент, както му подсказваше интуицията, можеше да го отведе до началника му…
След няколко часа Аракаси лежеше по корем в мокрите храсти, разтреперан от студа в северните ширини, с който не беше привикнал. Лекият дъжд и вятърът откъм езерото правеха положението му още по-окаяно. И все пак беше прекарал тук часове, по няколко различни повода. От мястото си за наблюдение — на един издаден полуостров — можеше да гледа портата на моста и кея, където слуги, верни само на магьосниците, товареха докараните стоки на лодки и ги превозваха до града. Отдавна беше заключил, че промъкването чрез търговските фургони е обречено начинание. Разказът на водача на кервана само бе потвърдил подозрението му, че влизащите стоки се оглеждат за натрапници и с магически средства. Това, което търсеше сега, беше начин да се влезе в града, като се избегне привидно всевиждащата арка над моста.
Островът бе много далече, за да доплува до него. Оттук зданията изглеждаха слети в грамада от островърхи кули, една толкова висока, че пронизваше облаците. През далекогледа, който беше купил от един крайбрежен дюкян, можеше да различи високи къщи, свързани с мостове. Самият бряг беше гъсто застроен с каменни сгради с причудливо оформени прозорци и странни сводести входове. Нямаше крепостни стени и, доколкото можеше да види, никакви стражи. Това не изключваше магически защити. Но явно единственият начин да се проникне в града беше нощем с лодка, а след това да изкатери някоя стена или да потърси процеп, през който да се промуши.
Въздъхна. Беше работа за крадец и му трябваше лодка, а тук нямаше никакви рибарски селища. Това означаваше да докара скришом някоя, качена на фургон, нелека задача, след като всички в идващите насам кервани се познаваха. Също тъй щеше да му трябва опитен в промъкването крадешком човек, а такива не се намираха в честната търговия. Никой от двата проблема нямаше бързо и лесно решение. Мара дълго щеше да чака за информация, която, честно казано, можеше изобщо да не получи.
Аракаси се изправи, разтри схванатия си врат, изтръска дъжда от дрехата си и се запъти към гостилницата. Докато вървеше, се замисли не за непосредствения проблем, а за друг, който отначало не беше изглеждал толкова важен, но започваше да се превръща в повод за нарастващо раздразнение.
Колкото и да се опитваше, като че ли не можеше да започне внедряването на нови агенти в дома на Анасати. Активен оставаше само един, престарял довереник на бащата на Джиро, към когото младият лорд бе започнал да проявява неприязън. Слугата беше преместен на маловажна работа и новините, които чуваше, бяха съвсем малко по-съдържателни от уличните клюки. За първи път Аракаси се зачуди дали провалените му опити да замени този агент не са нещо повече от съвпадение.
Определено изглеждаха просто несполучили, всичките му седем опита, осуетени привидно от лош късмет или неподходящ избор на момента: Джиро разгневен; сърдит пълномощник, отказал да направи услуга на стар приятел. А най-наскоро — стомашно разстройство, попречило на доверен слуга да направи препоръка за наемане на новодошъл.
Аракаси изведнъж спря, без да обръща внимание на дъжда, който бе започнал да вали много по-силно. Не усещаше студа и капките, които се стичаха в яката му. Потръпна от вдъхновение.
Беше глупак. Как не се беше сетил досега? Този низ от привидно несвързани несполуки може да не се дължеше на случайността. Ами ако през цялото време усилията му да внедри агент в домакинството на Анасати бяха блокирани от ум, по-проницателен от неговия?