Господарка на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарка на Империята». Краткое содержание книги:
Тръсна глава и продължи напред. От много отдавна се възхищаваше на Първия съветник на врага, Чумака, чийто нюх към политиката беше облагодетелствал Анасати Още по време на бащата на Джиро. Сега се запита дали не се бори тъкмо с хитрината на Чумака, дали той не е неговият невидим противник.
И още: възможно ли беше в случая с копринения склад да са намесени Анасати? Елегантността на тази възможност му допадна. Един талантлив враг беше много по-логично решение от двама, несвързани помежду си.
Уф! Трябваше да си намери някое уютно кътче, където да може да мисли, без да го безпокоят. Защото всеки провален опит показваше, че е изправен срещу поне равен на него съперник. Обезпокоителна беше мисълта, че може да има връзка между такъв човек и най-опасния враг на Мара, да не говорим за възможността този съперник да надвишава дарбите му.
Вкарването на шпионин в Града на магьосниците беше невъзможно начинание, но неговата важност бледнееше пред заплахата за шпионската мрежа на Мара от страна на съветника на Джиро. Защото Аракаси не хранеше илюзии. Усетът му за Играта на Съвета беше остър. Тук се разиграваше нещо повече от вражда между две могъщи фамилии, Мара беше изтъкната фигура в двора на императора и падането й можеше да предизвика гражданска война.
6.
Маневри
Чумака се намръщи.
С нарастващо раздразнение огледа донесенията, пъхнати между бележките, които беше приготвил за господаря си за предстоящия съвет. Новината изобщо не беше добра. Вдигна ръка и задъвка нокътя на палеца си, безсилието го настървяваше. Беше стигнал толкова близо до проследяването на Главния шпионин зад първоначалната мрежа на Тускай! Предсказуемо беше, че мрежата в Онтосет щеше да се затвори след издънилото се проследяване в склада за коприна. Но съвсем нелогично беше след близо почти три години привидно несвързаният с нея клон в Джамар също да е бездеен.
Управляващите домове, които си позволяваха разходите за шпионски мрежи, обикновено свикваха с тях. Беше просто необяснимо някой благородник, свикнал да бъде осведомяван с тайни средства, изведнъж, заради разкриването на някакъв куриер, да се откаже от това трудно спечелено предимство. И най-вече лейди Мара. Тя беше дръзка или предпазлива, според обстоятелствата, но никога неоправдано боязлива. Смъртта на сина й не можеше да е променила характера й толкова много. Тя би използвала всички средства, без изобщо да се разколебае от дребни провали. Чумака се ухапа, изохка, облиза пръста си и подреди листовете. Беше притеснен. Ситуацията го безпокоеше. Джиро всеки момент можеше да: настои да получи ясни отговори. Първият съветник на Дома Анасати не искаше да си признае, че отчаянието му се усилва. Нямаше никакъв избор, освен да допусне немислимото: че този път може да се е натъкнал на противник, който го превъзхожда.
Дразнеше го мисълта, че в империята може да съществува ум, който да го надиграе.
И все пак такава възможност не можеше да се отхвърли. Интуицията му подсказваше, че мрежата не е разтурена, а че само я държат в бездействие или са насочили дейността й в неочаквана посока. Но накъде? И защо? Незнанието му струваше дълги безсънни нощи. Черните кръгове и торбичките под очите му бяха доказателство за това.
Слугите издърпаха параваните на голямата зала настрани. Омело беше строил почетната гвардия на лорда до подиума, а хадонрата надзираваше подреждането на пълномощниците и секретарите си. След няколко минути хората, поискали аудиенция с Господаря на Анасати, щяха да започнат да пристигат, придружавани до местата им според ранга. Лорд Джиро щеше да влезе последен, да изслуша молителите, да размени любезни реплики и понякога — да договори сделки.
Чумака нави листовете на руло и ги пъхна в чантата си. Огледа подиума, за да се увери, че са подредили удобно възглавничките, които предпочиташе. Списъкът на посетителите беше дълъг и съветът можеше да се проточи до вечерта, а Чумака обичаше повече подплънка под кокалестия си задник по време на продължителни заседания. Физическите болежки го разсейваха, а след като този съперник шпионин засега успяваше да му убягва, не можеше да пропусне нито един нюанс от ставащото.
Голямата зала бавно се пълнеше. Шетаха слуги, разнасяха храна и напитки и разполагаха роби с ветрила между гостите. Денят беше горещ, а Джиро имаше хитрия навик да се грижи на гостите му да е прохладно и удобно. Угаждаше им, за да ги предразположи към повече търпение, а те, повярвали, че ги глези, за да спечели благоволението им, се чувстваха достатъчно поласкани и му правеха по-великодушни отстъпки, отколкото бяха възнамерявали.