Господарка на Империята

Подносът с храна беше забравен. Мара взе чист лист и перо и написа пълномощно за представителя си в Сулан-Ку да закупи нови кожи, които да бъдат доставени в работилницата на сарача. След това прати роба си бегач да доведе Джикан, на когото нареди да постави роби и надзиратели да внимават за слухове, тъй че проблемът с осигуряването на сандали изобщо да не възникне.

Докато приключи с това, плодът на подноса вече плуваше в локвичка сок, а сирената на блюдото се стапяха във влажния следобеден въздух. Увлечена със следващия доклад в папката, този път свързан с търговска сделка в ущърб на Анасати, Мара едва чу стъпките зад паравана.

— Приключих с храната — измърмори тя, без да вдига глава.

Очакваше слугата да изнесе остатъците с обичайното мълчание, тъй че умът й се задържа на текущия проблем. Но колкото и кервани да бяха ограбени, колкото и ниви с хуает на Анасати да бяха изгорени, колкото и топове плат да бяха отклонени от пътя им за пазара или кораби да бяха пратени към погрешни пристанища, Мара не намираше много удовлетворение. Главоболието й не намаляваше. Стисна по-здраво листовете и затърси в изписаните редове някакъв начин врагът й да почувства омразата й там, където най-много щеше да го заболи.

Над раменете й се протегнаха ръце, взеха доклада от дланите й и заразтриваха схванатия й врат.

— Готвачите ще помолят за разрешение да се самоубият, като видят колко малко ти е харесала храната — каза Хокану в ухото й. Придружи мъмренето си с целувка по тила и изчака докато Мара се изчерви от смущение, че погрешно го е взела за слуга.

Тя погледна унило неизядената храна.

— Прости ми. Толкова се бях увлякла, че забравих. — Въздъхна, прегърна съпруга си и го целуна.

— Какво беше този път, пак плесен в чувалите с тиза ли? — попита той с весело пламъче в очите.

Мара потърка уморено челото си.

— Не. Кожите за сарача. Ще ги заменим с нова покупка.

Хокану кимна. Беше един от малкото хора в империята, които нямаше да кажат, че сандалите за роби са безполезно пилеене на средства. Щастлива, че има такъв съпруг, Мара го прегърна и храбро посегна към храната на подноса.

Хокану хвана китката й с нетърпяща възражение твърдост.

— Тази храна е развалена. Ще поръчаме на слугите да донесат нов поднос и ще остана да го споделя с теб. Твърде малко време прекарваме заедно напоследък.

Заобиколи възглавничките. Изяществото му на майстор с меча придаваше на движенията му красота, зад която се криеха убийствени рефлекси. Носеше широка роба, стегната на кръста с наниз от раковини и тока, инкрустирана с лапис лазули. Косата му беше мокра, а това означаваше, че е излязъл от банята, която редовно си взимаше, след като привършеше работата си с офицерите.

— Може да не си гладна, но аз бих могъл да изям цял харулт. Люджан и Кемутали решиха да проверят дали бащинството не ме е направило прекалено самоуверен.