Господарка на Империята

Така че лорд Джиро извика, за да заглуши недоволното мърморене на молителите:

— Нека всички, които търсят помощта на Анасати, да чуят моят дом изслушва съчувствено затрудненията на всички верни приятели. Милорд Тускобар, какво се е случило?

Едрият лорд отпи глътка от чашата студен сок, поднесена му от слугата, преглътна в усилие да се овладее и каза високо:

— Целият ми флот, пренасящ последното зърно от годишната ми реколта, е потънал!

Очите на Джиро се разшириха от изумление.

— Потънал? Но как?

— Някакво зло заклинание, извъртяно от онази вещица.

— Вещица? — Джиро повдигна вежди.

Дауан остави настрана сока си в полза на виното, предложено му от задържалия се до него слуга, отпи дълбоко и избърса уста, преди да се почувства достатъчно подкрепен, за да обясни подробно.

— Мара от Акома. Кой друг? Всеки знае, че като Слуга на империята тя има неограничен късмет и благоволението на боговете. Съсипала ме е, като е пратила лъжливи упътвания на началника на флотата ми, нареждайки му да откара тазгодишната реколта до Достари вместо на зърнения пазар в Лепала! — Лорд Дауан едва не се разрева от безсилие. — И не стига това! Щях само да съм обеднял. Но извън Джамар ги е поразила неочаквана буря и всичките ми кораби са потънали! Разорен съм. — Облекчи мъката си, като удари нова геройска глътка вино. — Кълна се в предците си, Джиро: никога вече няма да клинча от подкрепата си на усилията ти да сложиш край на вредното влияние на тази жена.

Джиро отпусна брадичка на юмрука си. Помисли и отвърна:

— Благодаря ти, че признаваш рисковете, породени от отклонението от традицията на Мара от Акома, но и нищо да не беше казал, пак щях да помогна на стар фамилен приятел. — Обърна се към Чумака. — Нареди на нашия хадонра да напише кредитно писмо за лорд Тускобар. — Към Дауан добави: — Свободно заеми колкото ти е нужно. Можеш да забавиш изплащането колкото пожелаеш и по условия, които сметнеш за честни.

Дауан се вцепени, забравил за виното, и го погледна подозрително.

— А лихви?

Все едно, че проявата на щедрост към нуждаещите се е нещо ежедневно за него, Джиро махна с ръка.

— Никакви! Няма да печеля от нещастието на приятел. — И добави тихо: — Особено ако е причинено от мой враг.

Дауан се изправи и се поклони дълбоко.

— Джиро, нека всеки присъстващ тук бъде свидетел! Ти си безкрайно благороден и щедър човек. Предците ти гледат отгоре и се гордеят. — Отново се поклони, със закъсняло уважение към търпението на другите чакащи лорд Анасати да ги удостои с внимание. — И моля за прошка, че прекъснах това достойно събрание.

Джиро стана, даде знак на Чумака да тръгне с него и лично придружи лорд Тускобар до една странична врата, където му промълви приятелски на сбогуване.

— Глупости. Няма нищо за прощаване. Сега се оттегли в една от баните ми и се освежи. Остани за вечеря, дори пренощувай тук, ако желаеш, и се върни утре у дома си. — И нареди на един роб да отведе поласкания и леко опиянен лорд на Тускобар.