Господарка на Империята

Мара сложи ръка на издутия си корем. Детето — момче, както я бяха уверили акушерките — като че ли се развиваше съвсем добре. Ако самата тя изглеждаше отслабнала, то причината по-вероятно беше в нетърпението и нервите, отколкото в браненето. Бременността я изтощаваше, а освен нея и нетърпението да свърши и въпросът с наследството да се реши. Не беше осъзнала колко много е започнала да разчита на Хокану, докато напрежението не се беше отразило и на него. Желанието й да обяви Джъстин за наследник на Акома беше наложило висока цена и тя копнееше детето да се роди, за да загърби спора със съпруга си.

Но месеците до датата на раждането сякаш се точеха безкрайно. Мара се загледа замислено през прозореца: лозите ака си цъфтяха и робите усърдно ги подрязваха. Тежкият аромат й напомни за друг кабинет, в старото й имение, и за един ден в миналото, когато червенокос варварски роб беше объркал представата й за цуранската култура. Сега Хокану като че ли беше единственият човек в империята, който споделяше напредничавите й мечти и идеи. Напоследък беше трудно да се говори с него без да възникне въпросът за децата.

Слугинята се измъкна ненатрапчиво от стаята. Мара поглед на подноса с плодове, хляб и сирена без особено въодушевление. Все пак се насили да яде, колкото и безвкусна да й се струваше храната. Опитът я беше научил, че Хокану ще се отбие, за да я нагледа, и тя не искаше да понесе умолителната нежност в очите му, ако оставеше храната недокосната.

Докладът, който бе ангажирал ума й, беше много по-сериозен, отколкото изглеждаше на пръв поглед. Един склад до реката беше изгорял и пожарът бе повредил кожите, складирани за пролетния пазар. Този сезон цените не бяха стигнали стандартните си нива и вместо да продаде кожите на такава малка печалба, Джикан ги беше заделил за по-късна доставка за сарача. Мара се намръщи. Макар да не беше тайна, че от всички домове в империята само нейният осигуряваше сандали за своите роби носачи и работници на полето, досега това само я превръщаше в прицел за клюки. Блюстителите на стария ред, традиционалистите, се смееха и твърдяха, че робите управлявали домакинството. Един старши жрец, служещ в храма на Чочокан, Добрия бог, дори й беше изпратил язвително писмо, в което я предупреждаваше, че прекалено доброто отношение към робите е оскърбление на божествената воля. Ако животът им се облекчавал прекалено, предупреждаваше жрецът, наказанието им, че са загубили благоволението на боговете, нямало да се изпълни. Можело да се върнат на Колелото на живота като мишки или други низши животни заради това, че не са донесли страдание в настоящия си живот. Спестяването на раните и отоците по краката им определено било във вреда на вечните им духове.

Мара беше отвърнала с писмо, пълно с успокоителни банални фрази, и беше продължила снабдяването със сандали.