Господарка на Империята

Това беше третият мъж, разказал му за съдбата на натрапниците: никой не проникваше в Града на магьосниците, а който се опиташе, го давеха във водния му гроб или полудяваше.

Отчаян от това мрачно заключение, Аракаси удари здрава глътка от шишето, после го подаде на косматия си събеседник и се измъкна уж да иде до нужника.

Във вмирисания сумрак на нужника огледа грубите дървени стени, по които коларите на минаващите кервани бяха изписали или надраскали пъстра мешавица от инициали, подигравки за качеството на бирата в хана, имената на предпочитани дами от Тръстиковия живот, зарязани в бардаците на юг. Между тях се оказа и знакът, който търсеше, направен с въглен: изправена човешка фигурка. До коленете на рисунката имаше драсната странична линийка, сякаш ръката на художника се беше плъзнала. Но като я видя, Аракаси затвори уморени очи и въздъхна облекчено.

Агентът му — работеше като ратай на един въглищар — беше минал оттук и новината беше добра. Складът, където враговете за малко щяха да го заловят, беше изключен от куриерската мрежа от две години и половина, а бояджията от другата страна на улицата най-после бе повишил най-големия си чирак. Синът на търговеца, който кандидатстваше за вече освободеното място, щеше да е агент на Акома. Най-после Аракаси можеше да започне да преустройва мрежата си. Складът беше минал само на търговска дейност след провала, при който едва не го бяха хванали. Собственикът беше приел понижението си от шпионин в търговски представител с подобаващо примирение. Двамата с Аракаси горяха от желание да поставят на подходящи места различните работници и пристанищни хамали, но това не можеше да стане бързо. Хората бяха ценни, някои щяха да са по-полезни на по-отдалечени постове, но не и ако търговската къща все още се наблюдаваше от врага. А ако се съдеше по гладките действия на мрежата, от която едва бе успял да се измъкне, Аракаси не смееше да допусне друго. Един агент при бояджията, който да следи кой все още наблюдава склада, щеше да му каже много.

Изведнъж се сети, че не бива да се задържа прекалено дълго в нужника, така че извърши очакваното измиване и излезе през скърцащата дървена врата. Интуицията го наведе на неприятната мисъл, че освобождаването на мястото в бояджийската работилница в края на краищата може да не е толкова случайно. Ако самият той беше онзи умен враг, нямаше ли да се опита да постави свой агент на мястото? Какъв по-добър начин да се наблюдава складът, след като безделниците и просяците на ъглите бяха много по-подозрителни.

Смразен от тази мисъл, още повече че вярваше, че врагът му е умен колкото него, Аракаси изруга и бързо се обърна, все едно е забравил нещо, и забърза покрай някакво ратайче, запътило се през двора към нужника, пъхна се отново вътре и затръшна вратата.