Дъщеря на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дъщеря на Империята». Краткое содержание книги:
— Това са женски работници.
— Нали каза, че имало само мъжки? — попита Мара.
— Не съм ги виждал преди. Но само женските имат крила.
Лакс’л демонстрира остър слух и се обърна към ескорта.
— Съветникът ти е прав, лейди царице. Онези горе са стерилни женски. Те почти нямат разсъдък и единствената им цел е да вкарват въздух в дълбоките нива. Ако не са те, тук долу ще е трудно да се диша.
Преведе процесията на Акома през пещерата, зави и влязоха в нисък тунел, който се превърна в стръмна рампа. Робите носачи се задъхаха. Мара се замисли дали да не нареди смяна, но тунелът внезапно се разшири в залата на царицата.
Царицата на чо-джа беше огромна, поне трийсет стъпки от главата до края на долното й тяло. Беше тъмна, почти черна, и лежеше на един насип. Ако се съдеше по закърнелите й крака, едва ли напускаше това място. Части от тялото й бяха покрити с изящни завеси, а работниците се суетяха около нея и задоволяваха всяка нейна нужда. Високо на гърба й беше долепен едър мъжкар с работническа глава на войнишко тяло и се клатеше над царицата с ритмични движения. Аракаси наклони глава.
— Това е мъжки за разплод, лейди. Непрекъснато работи по един. — Наоколо имаше и други мъжкари, мнозина с шлемове, гледаха групата на Акома с учтиво мълчание. В двата края на помещението имаше по-малки версии на царицата: лежаха по корем, обгрижвани от множество слуги. Аракаси ги посочи и промърмори: — А това са рирари, нисшите кралици, които снасят яйца.
Лакс’л им махна да спрат и нададе серия шумни изщраквания. В залата настана тишина, макар че работниците продължиха да изпълняват задачите си. Носачите спуснаха носилката и Мара се изправи с помощта на Кейоке. Без прикритието на завесите се чувстваше малка и почти изгубена в тази огромна пещера, четирикратно по-голяма от залата на Анасати. Отблизо размерът на царицата беше потискащ. Мара запази спокойствие с усилие на волята, докато един роб я загръщаше с украсено наметало. Опита да не потръпне, когато царицата се втренчи в нея. Тъмните фасетъчни очи бяха абсолютно безизразни.
А след това царицата заговори с тънък нежен глас, изненадващ за огромното й туловище.
— Ти ли си човешката царица?
Мара се поклони леко и бижутата на ръкавите й проблеснаха на скромната светлина.
— Аз съм Мара, Управляваща лейди на Акома. Ние нямаме царици, но аз управлявам дома си, както ти кошера.
Царицата издаде някакво възклицание. Хитиновите й черти не се промениха, но личеше, че е развеселена, а звукът наподобяваше човешки смях.
— Не очаквам вашият вид да се размножава като нас, Мара от Акома. Разказвали са ми за странните ви размножителни ритуали. Аз съм много стара. Но съм чувала само за Управляващи лордове сред хората. Защо ти държиш властта, а не мъжете, които те съпровождат?
Мара обясни, че жените идват на власт само когато в семейството не останат мъжки наследници. Царицата я изслуша внимателно.
— Човеците сте много странни. Често се чудим защо сте такива. Но аз се отплесвам. Дъщеря ми няма търпение да се срещне с човешката царица, която е слязла в нашите владения, противно на установените обичаи.
Старата царица изсвири силно и двама работници се приближиха. Между тях вървеше дребничка чо-джа.
— Това ли е новата царица? — попита Мара.
— И аз бях такава, много отдавна. Ще порасне и след няколко седмици ще може да властва, а след няколко месеца ще започне да репродуцира.
Младата царица заобиколи Мара, за да я огледа по-добре. Движеше се с неочаквана грация. Стъпките й бяха плавни и леки, а не забързани като на работниците и воините. Заговори на щракащия език, а светлите й фасетъчни очи не се отделяха от Мара.
— Нашите малки научават езика ни още докато са яйца — обясни матриархът. — Вашият език се учи след излюпването. Дъщеря ми няма да може да говори с теб още известно време.
Любопитството на младата царица караше кожата на Мара да настръхва, но тя стоеше неподвижно и чакаше. Съществото свърши с инспекцията си и замълча. Старата царица бързо й каза нещо, после преведе на цурански.
— Тя казва, че вие хората изглеждате странно и плашещо. — И добави: — Но че ти си по-малко плашеща от мъжките.
Мара се поклони леко на младата царица.