Устоите на Земята (Част втора)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част втора)». Краткое содержание книги:
Бяха изработили полукръгла дървена арка и я изправяха, подпряна на колове от двете страни. Филип знаеше, че дървената арка е част от онова, което наричаха „кофраж“: предназначението й беше да крепи камъка, докато зидът се гради. Сега обаче зидарите подреждаха каменната арка на пода, за да се уверят, че камъните се наместват точно. Чираци и ратаи вдигаха камъните върху кофража, докато зидарите оглеждаха критично.
Филип улови погледа на Том и попита:
— За какво е това?
— Това е арката за трибунната галерия.
Приорът инстинктивно погледна нагоре. Аркадата бе довършена миналата година, а галерията над нея щеше да се завърши през следващата. След това оставаше да се дострои само горното ниво, таванските прозорци, преди да се продължи с покрива. Сега, след като стените бяха покрити за зимата, зидарите дялаха камъните, за да ги подготвят за градежа през следващата година. Ако тази арка беше точна, камъните за всички други щяха да се издялат по същите форми.
Чираците, между които и доведеният син на Том, Джак, сглобиха арката от двете страни с помощта на клинообразни камъни. Въпреки че арката след това щеше да се изгради високо горе, се предвиждаше да има декоративни корнизи. Ето защо на видимата си страна всеки камък имаше линия с широка спираловидна резба, друга линия от малки медальони и долна линия с малък спирален корниз. Щом камъните се съединяха, резбите си съвпадаха точно, образувайки три непрекъснати арки — една на широка спирала, друга на медальони и една на тясна волута. Това създаваше впечатление, че арката е съставена от няколко полукръгли каменни дъги една над друга, докато всъщност бе направена от вградени един в друг клинове. Камъните обаче трябваше да се наместят точно, иначе резбите нямаше да съвпаднат и илюзията щеше да се развали.
Пред очите на Филип Джак постави на място централния ключов камък. Арката вече бе завършена. Четирима зидари взеха тежките чукове и избиха клиновете, които поддържаха дървения кофраж на педя над пода. Всички затаиха дъх, докато дървената опора падна. Макар да нямаше хоросан между камъните, арката остана изправена. Том Строителя измърмори доволно.
Някой дръпна Филип за ръкава и той се обърна. Беше един от младите монаси.
— Имате гост, отче. Чака в къщата ви.
— Благодаря ти, синко.
Филип остави строителите. Щом монасите бяха поканили госта да чака в къщата на приора, значи беше важна фигура. Прекоси манастирския двор и влезе.
Гостът се оказа брат му Франсис. Филип го прегърна топло. Франсис изглеждаше угрижен.
— Предложиха ли ти нещо за ядене? Уморен изглеждаш.
— Дадоха ми малко хляб и месо, благодаря. Цяла есен изкарах между Бристол, където беше затворен крал Стивън, и Рочестър, където държаха граф Робърт.
— Казваш „беше“.
Франсис кимна.
— Договарях размяна: Стивън срещу Робърт. Стана в деня на Вси светии. Крал Стивън вече си е в Уинчестър.
Новината изненада Филип.
— Струва ми се, че императрицата Мод е изгубила от сделката — дала е крал, за да получи граф.
Франсис поклати глава.
— Без Робърт беше безпомощна. Никой не я харесва, никой не й вярва. Подкрепата й рухваше. Трябваше да си го върне. Кралица Матилда се оказа умна. Не пожела да получи нищо по-малко от крал Стивън в замяна. Държа на това и накрая го постигна.
Филип отиде до прозореца и се загледа навън. Беше започнало да вали: студен дъжд, навяван косо над строежа, затъмняваше високите стени на катедралата и капеше от ниските покриви на сайвантите и работилниците.
— Какво означава това?
— Означава, че Мод отново е само кандидат за трона. В края на краищата Стивън действително бе коронован, докато Мод — не. Не и официално.
— Но Мод даде позволителното за пазара.
— Да. Това би могло да е проблем.
— Невалидно ли е?
— Не. Дадено беше законно, от законен владетел, одобрен от Църквата. Това, че не беше коронована, е без значение. Но Стивън би могъл да го отмени.
— Пазарът изплаща камъка — каза Филип притеснено. — Не мога да строя без него. Това наистина е лоша вест.
— Съжалявам.
— А моите сто фунта?
Франсис сви рамене.
— Стивън ще ти каже да си ги върнеш от Мод.
На Филип му призля.
— Толкова пари. Бяха Божии пари, а аз ги загубих.
— Не си ги загубил все още — успокои го Франсис. — Стивън може и да не отмени позволителното ти. Никога не е проявявал особен интерес към пазари.
— Граф Уилям може да го притисне.
— Уилям смени страната, забрави ли? Заложи на Мод. Няма да има вече голямо влияние над Стивън.
— Дано да си прав — каза пламенно Филип. — На Господа се моля, дано да си прав.