В плен на магията
- Автор: Хокинс Рейчъл
- Серия: Хекс Хол #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Андонова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «В плен на магията». Краткое содержание книги:
— Информация за Арчър. След като избяга.
— А-ха. А, между другото — браво на теб!
— За какво?
Елодия натисна по-силно с пирона.
— Какво трябва да се случи, за да проумееш, че Арчър Крос не е подходящ за теб? Той е от Окото. Освен това е лъжец и гадняр и изобщо не е толкова забавен, колкото си мисли. На всичкото отгоре ти си сгодена за Кал, момче, което може да лекува всякакви рани, и при това е готин и адски секси. Такива не се срещат всеки ден.
— Не възприемам Кал по този начин.
Елодия отново пъхна върха на пирона в ключалката и изсумтя:
— Ъ-ъ, извинявай, ама аз доста време прекарах в главата ти. Точно така го възприемаш.
— Виж какво, не сме на купон — избухнах. — Би ли се заела отново за работа?
— Добре — измърмори тя. — Недей да ме слушаш. Обаче пак ти казвам, Кал е човекът за теб. По дяволите, ако имах тяло, щях да…
— Искам веднага да престанеш!
Бях почти убедена, че няма да ме послуша. Преди обаче да успея да разбера със сигурност, ключалката на чекмеджето поддаде.
— А-ха! — прошепна Елодия. — Успяхме!
И ето какво стана после. Всъщност не очаквах да намерим нищо, когато отворим чекмеджето. Не мислех, че вътре има нещо важно. Може би написана с таен код бележка или глупава загадка, която да се наложи да разгадаем.
Затова когато съзрях книгата — лежеше си най-отгоре върху купчина документи — първоначално не осъзнах какво виждам.
— Ъ-ъ… това случайно не е ли гримоарът, за който говореше? — попита Елодия.
Огледах внимателно напуканата подвързия от черна кожа. Почувствах силата, която се излъчваше от тежкия том.
— Да-а. Точно той е.
— Ами… то се оказа твърде лесно.
Протегна се да го вземе, а аз, без изобщо да се замисля, изкрещях:
— Не!
Тя трепна и притисна дланите ми към ушите.
— Оу-у! Казах ти да говориш по-тихо дори когато е наум!
Не може да е толкова просто, заявих, защото думите на Горин още звучаха в ума ми. Това е капан. Някакъв номер.
— Или пък най-после везните започват да се наклоняват в наша полза. Хайде, Софи! Знаеш приказката: На харизан кон зъбите не се гледат!
И отново се протегна към гримоара, но този път не безмълвният ми вик я спря.
Вратата на кабинета изскърца и се открехна.
Глава 23
Още преди да се е отворила напълно, Елодия грабна гримоара и го пъхна под колана на полата ми. Когато подвързията докосна гърба ми, и двете с Елодия трепнахме. Магията на книгата ми подейства като токов удар. Цялото ми тяло настръхна.
Трябва да призная, че Елодия се справи много добре. Ако аз самата контролирах тялото си, със сигурност щях най-малкото да съборя всичко на земята или да си прищипя я пръста, я дрехите. Елодия обаче затвори безшумно чекмеджето, след което се настани на стола на Лара, сякаш се намираше у дома си. В ума й вече се оформяше обяснение — дали не беше в моя ум, трудно ми бе да разбера — когато в стаята надникна Кал.
— О, ти ли си — каза Елодия и се отпусна облекчено на стола.
Той се намръщи и кимна отсечено.
— Задържах Лара възможно най-дълго. Каза ми, че отива във физкултурния салон, но реших все пак да ви предупредя.
Елодия стана и заобиколи бюрото.
— Всичко е наред — заяви. — Намерих онова, което търсех.
„Аз“ ли? Защо каза „намерих“, а не „намерихме“?
Вместо да ми отговори обаче, тя се усмихна на Кал.
— Благодаря за предупреждението.
Той се вгледа в лицето ми с неразгадаемо изражение. Зачудих се дали не е патентовал тази безизразна маска.
— Е, с кого говоря? Със Софи или с Елодия, която е в Софи?
— Аз съм — отвърна тя и леко повдигна рамене. — Елодия се измъкна от мен, когато ти отвори вратата.
В момента вече не ми пукаше колко тих е „вътрешният“ ми глас. Какво правиш? — изкрещях с пълна сила. Тя леко се напрегна, после хвана Кал за ръката.
— Хайде, да се махаме оттук.
Двамата с него се качваха по стълбите, гримоарът все още изгаряше гърба ми с тежестта и енергията си, а ръката ми почиваше на лакътя на Кал. През цялото време не спрях да повтарям на Елодия:
Престани веднага! Или му кажи, че си ти, или се разкарай от тялото ми!
Стигнахме третия етаж. В общото помещение нямаше никого. Елодия подкани Кал да побързат към стаята ми, след което най-после отговори и на мен: Повярвай ми, правя ти услуга.