Магьоснически огън
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: фен превод
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьоснически огън». Краткое содержание книги:
— Гладна ли си, Мира? Жадна?
— Добре съм. Само малко уморена.
— Сигурен съм, че е така. — Посочи й да седне в близкия стол. Той се настани в отсрещния. — Ингрид се обади и ми каза какво се е случило тази сутрин. Напоследък са ти се случили много промени.
Това беше омаловажаване.
— Имайки предвид, че преди седмица и половина не вярвах в магията, бих се съгласила.
Пълните му устни се извиха в усмивка.
— Изглежда се приспособяваш много добре. Просто имаш нужда от малко инструкции, за да я овладееш и използваш ефективно, отговорно. Ани беше лоялна към родителите ти и не е наша работа да казваме дали са били прави или не относно решението си да те държат далеч от нас.
— Имаш предвид да държат магията ми далеч от мен. — Не можа да възпре нотката на горчивина в гласа си.
Той сви рамене.
— Ако не беше толкова лоялна, ти щеше да бъдеш обучена още от детството си. Имаш много за наваксване, но от това, което чух до сега, се учиш бързо.
— Тревожа се да Ани, Томас. Джак каза, че си се погрижил за нея?
— Поканих я да живее при нас в Сборището за известно време като гост, но тя отказа. Каза ми, че няма да остави тези "варварски вещери" да я накарат да промени начина си на живот и че има да върти магазин.
Мира се усмихна. Звучеше като Ани.
— Занаятчийският магазин е нейния свят.
— Понеже отказа защитата ни тук в Сборището, изпратихме няколко магьосника да я пазят за известно време и изпратихме няколко отлични тъкачи на защити, за да предпазят дома и бизнеса й от Дъскоф.
Мира кимна, чувствайки се малко по-добре. Щеше да се обади на Ани по-късно.
Той я наблюдаваше с очи, тъмни колкото косата й. Бяха красиви по някакъв порочен начин, като обсидиан. Наистина приличаше на магьосник. Мира се зачуди дали имаше някакъв намек за цвят някъде в тези тъмни очи. Джак бе казал, че е магьосник на земята, но тя не беше сигурна какво носи след себе си магията на земята.
— Имам още една промяна за теб, Мира — продължи той.
Тя наклони глава на една страна, оставяйки погледа си да скита по красивите, макар и груби черти на лицето му. Настрана от държанието му, което беше най-поразителното нещо в него, Томас притежаваше уникална мъжествена красота с мургавата си кожа, дълга черна коса и тъмни очи. Харесваше високите му скули и плътните, чувствени устни. Устата му беше различна от останалото впечатление, което правеше, нещо меко и сочно върху мъж, издялан от гранит.
Всички магьосници ли бяха великолепни? Беше ли това някакво необходимо условие за мъж, който притежава магия, също така да трябва да предизвиква сексуални фантазии? Не беше привлечена към Томас така, както към Джак — което беше размекващо коленете, и все пак…
— Аз съм ти първи братовчед.
14
ВСЯКА ЕДНА МИСЪЛ, КОЯТО ИМАШЕ МИРА СЕ РАЗБИ като купчина чинии от китайски порцелан на пода. Тя примигна.
— Ъ, извинявай?
Томас се наведе, кръстосвайки пръсти пред себе си.
— Майка ти, Ева Монахан, бе сестра на баща ми. Това ни прави първи братовчеди.
Изведнъж тя усети как и премалява. Беше почти обед, а тя не беше яла нищо. Това означаваше, че на празен стомах почти уби шестима мъже, злоупотребявайки с магията си, а след това откри, че има отдавна изгубен братовчед. Нищо чудно, че се чувстваше леко замаяна. Тя хвърли поглед към бара.
— Мисля, че имам нужда от питие в момента.
Той се засмя и се изправи.
— Какво ще желаеш?
— Портокалов сок, ако имаш — ”с половин шише водка в него.” — Би било чудесно. Томас се върна с портокаловия й сок и тя отпи, позволявайки му да я закрепи и да успокои нервите й. Миг след като обработи течността и новата информация, тя проговори.
— Забелязах веднага, че Монахан е моминското име на майка ми, но си мислех, че е просто съвпадение. Аз, ъх, дори не знаех, че майка ми или баща ми са имали братя или сестри.
Гърдите и стомаха й бяха натежали от тъга. Ани беше крила всички тайни на родителите й от нея, всички. Макар и Мира да знаеше, че го е направила, за да уважи желанията им, беше болезнено. Не беше ли разбрала колко самотна се чувстваше Мира в света? Чувстваше се предадена.
И уморена от тайни.
— Предполагам, че не са искали да проследиш семейството си и да откриеш, че си магьосница, Мира. Опитвали са се да те защитят, защото те обичат. — Той направи пауза и проучи лицето й. — Какво искаш да знаеш?