Магьоснически огън

Мира дори не можеше да отговори. Тя остави чашата с портокалов сок на масата до себе си.

— Ще те оставя да си починеш. Мога да кажа, че си изтощена и претоварена. Само ми кажи, ако се нуждаеш от нещо. Ние сме семейство, Мира, и се радвам, че най-накрая откри пътя към нас.

Семейство. Уау.

Чувствайки се леко шокирана, Мира гледаше как Томас взе един албум от рафта с книги. Той се приближи и й го подаде.

— Ще те заведа горе до стаята ти — продължи той. — Настани се, вземи си нещо за ядене, може да подремнеш. Това е албум със семейни снимки. Всички са надписани, така че ще знаеш, кой кой е.

Тя прокара пръсти по кожената корица и се усмихна.

— Благодаря ти.

Той я поведе през огромната къща, по коридори, стилно декорирани в неутрални нюанси. Дървени подове, изобилстващи от дълги килими в бургундско и златно. Малки масички, покрити от вази със свежи цветя, стояха в ъглите и до стените. Красиви картини висяха навсякъде. Минаха покрай местата за почивка тук и там, цялото удобно-изглеждащо обзавеждане, сякаш те приканваше да си починеш.

Докато Томас я развеждаше, обясни, че къщата има две огромни кухни с готвачи, оранжерия, бална зала, фитнес зала, открит и закрит басейн.

— Кой притежава всичко това? — попита го тя, докато завиваха по коридор на третия етаж. Беше напълно и изцяло изгубена до момента.

— Сборището се поддържа чрез дарения от най-богатите магьоснически семейства и се управлява от система, нещо като борд на директорите. Хоскинс и Монахан също имат места на съвета на Сборището. Съветът наема финансови съветници, които правят инвестиции с добра възвръщаемост. Също така получаваме доходи от хората, които държат част от това, но не работят директно за Сборището. И на последно място, Сборището притежава собствен печеливш бизнес.

— Това означава, че съвета е управляващия орган?

— До толкова, до колкото имаме, да. Съветът решава кой да управлява Сборището и взема големите решения, които влияят върху магьосниците изцяло.

— Звучи сложно.

Той я дари с печална усмивка.

— Доста работа е, но я обичам. — Томас извади ключодържател от джоба си и отключи една от вратите. — Това е стаята ти.

Вратата се отвори и разкри хол, декориран в нюанси на кремаво и златно. Имаше телевизор, бюро с компютър, диван и стол, и малък хладилник. Френски врати, водеха в огромна, добре обзаведена спалня с голямо двойно легло. Банята беше огромна, със спа вана, която тя нямаше търпение да пробва. Някой вече беше оставил чантите на леглото й.

— Много повече е от това, от което имам нужда, Томас — каза тя, връщайки се от разходката в мислите си. — Мисля, че мога да побера апартамента си тук около три пъти.

— Това са твоите стаи тук в Сборището. Завинаги.

— Не, Томас…

Той вдигна ръка, за да прекрати протеста й.

— Хоскинс и Монахан допринасят с много пари за Сборището, а ти си и двете. Не казвай нищо повече. Това са твоите стаи, независимо дали ще решиш да останеш тук или не. Завинаги. — Отново с тона, който казваше "не спори".