Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
Гневът му го караше да изстрелва думите все по-бързо и по-гръмогласно.
— Разпитах и Малкия Паули — нашият куриер. Той казва, че здраво си се нагушил от залаганията и лотариите през последната година. Знаеш ли, капут такъв, направо съм поразен. Какво си мислеше, че там аз участвам в битки и ще ме пречукат? Не мога да повярвам, че не ми предаде цяла торба с пари… или нещо, каквото и да е. Никога не съм допускал, че моят приятел Червения, букмейкърът, ще се заеме с перспективно начинание и ще изгуби. Ти открадна от мен — човека, който осигури парите за всичко, постигнато от нас. — Бепи прекъсна, за да овладее дишането и гнева си. — След два дни ще ти кажа какво съм решил. Трябва да помисля.
Той посочи към секретарката — русоляво момиче с много големи гърди, стегнати под плътно прилепнало поло.
— А, да. Още нещо. Каква е тая мадама?
— Тя е секретарка и счетоводителка — отговори Червения.
— О, тя е секретарката, а? Не ми прилича много на такава. Тя е само една хлапачка, при това, освен огромни цици няма друго. За твое сведение тая малка шунда ми каза да стоя отвън и да чакам, докато дойде господин Франко. Кой е господин Франко, майка му стара?
— Аз — ухили се Червения. — Това е новото ми име в бизнеса. Харесва ли ти?
— За теб ли? Истинска фъшкия. Звучи долнопробно. Освен това не искаше да ми даде ключа за шкафа с документацията и нямаше ключ за кабинета ти.
— Никога не е имала ключ за кабинета ми — каза Червения. — Но си получил документите, така че какво значение има?
— Да, получих ги, след като я шамаросах по големите цици. Кажи й в петък да си обира крушите. Уволнена е. Не обичам да се държат непочтително с мен в собствения ми офис.
— Стига, Бефино — викна Червения. — Тя ми е гадже. Ще остане.
— О, сега пък ти била гадже? Щяла да остане? Мислех, че е счетоводителка. Колко плащаме на гаджето ти?
— Двеста долара седмично.
— Е, в такъв случай, искам да се измита още сега. — Бепи отиде при нея. — Слушай, цицо, уволнена си. Прибери се вкъщи и си напудри задника. Изчезвай. Изхвърлена си. Finito.
— Бепи, престани — кресна Червения и удари с юмрук по бюрото. — Казах ти, че тя е с мен.
Големите цици останаха зад бюрото си. Бефино се обърна към Червения и също му кресна от отсрещната страна на стаята:
— Съзнаваш ли, Червен, че й плащаш седмично сто и двадесет долара от моите пари и само осемдесет от своите? С други думи, си живуркаш с мои пари. Аз плащам за курвата ти. — Обърна се пак към нея и я погледна в очите. — Гледай я как се хили. Недей да харчиш пари, Червен. Ще ти трябват. Предстоят ти големи разходи така или иначе. За пореден път в живота ми ме обзема онова полубезумно чувство, Червен, а ти знаеш какво значи то.
Два дни по-късно Червения се обади на Бепи. Искаше да се срещнат в италианския клуб в Южен Бруклин.
— Защо в Южен Бруклин? Това не е в нашия квартал — каза му Бепи.
— Какво значение има? — отвърна Червения. — Трябва да поговорим. Южен Бруклин е подходящ колкото всяко друго място.
Бепи се поколеба и отговори:
— Съгласен съм, Червен. Какво значение има наистина, майка му стара? В такъв случай, да се срещнем в погребалната къща на господин Терацано. Така ще ме улесниш да не влача тялото ти дотам, кучи сине. Ще те накарам да съжаляваш, че си ми излязъл с номера да се срещнем в Южен Бруклин. Какво, да нямаш братовчед там?
— Не ми харесват приказките ти, Бепи. Вече прекаляваш — отвърна Червения.
— Аз ли прекалявам? — попита Бепи. — Знаеш ли, Червен, сигурно сънувам гаден кошмар. Когато бяхме малки, аз знаех, че искаш да работим в съдружие. Наруших правилото на дядо си — uno capo. Да не говорим, че си миланско копеле. Дядо ми сигурно се е обърнал в гроба. Добре, повече няма да говоря по тоя въпрос. Крайно време е да взема решението.
Споразумяха се да се срещнат в едно ресторантче в друг квартал. Червения продължаваше да се държи със самочувствието на силен и непреклонен. Явно смяташе, че Бепи ще отстъпи и ще предложи споразумение.