Пленница на короната

Той я оставя да постои там, за да могат всички да видят, че я държи в плен, докато в тълпата бащи вдигат на ръце синовете си, за да видят, че династията Ланкастър е сведена до това: една безсилна жена на стъпалата на Тауър, и един спящ крал, скрит вътре, в покоите си, като стар прилеп. После Едуард свежда глава, както подобава на благороден рицар, побутва леко Маргарет Анжуйска към входната врата на Бялата кула и й прави знак, че може да влезе, за да се присъедини към съпруга си в тъмницата.

Тя пристъпва към вратата, а после спира. Оглежда ни, а след това, сякаш обзета от внезапно вдъхновение, минава бавно покрай нас, поглеждайки всеки. Оглежда кралицата и нейните дъщери, и дамите й, сякаш сме строена пред нея почетна стража. Това е блестящо изпълнена, обмислена обида от напълно победената към нейните победители. Малката принцеса Елизабет се отдръпва уплашено зад полите на майка си, за да скрие лице от непоколебимия поглед на пленницата с бледото лице. Маргарет премества поглед от мен към Изабел и кимва леко, сякаш разбира, че сега аз ще бъда разиграна в нова игра, от нов играч. Присвива очи при мисълта как ще бъда купена и продадена отново. Почти се усмихва, когато осъзнава, че нейното поражение ме е лишило от всякаква стойност; аз съм повредена стока, унищожена стока. Не може да скрие колко е развеселена при тази мисъл.

А после, ужасяващо бавно, тя обръща поглед към Жакета, майката на кралицата, вещицата, чийто вятър разруши надеждите ни, като ни задържа в пристанището през всичките онези дълги дни, чародейката, чиято мъгла скри армията на Йорк при Барнет, магьосницата, която помогна при раждането на внука си, когато се криеха с дъщеря си в свято убежище, и излязоха като победителки.