Пленница на короната

Знам, че баща ми не би искал такава съдба за мен. Той и майка ми събраха състояние за нас двете, за своите скъпоценни дъщери. Изабел и аз бяхме най-богатите наследнички в Англия, а сега аз нямам нищо. Състоянието на баща ми ще бъде дадено на Джордж, а състоянието на майка ни ще ни бъде отнето без някоя от нас да произнесе дори дума на протест. Изабел позволява да наричат майка ми «изменница» и да конфискуват състоянието й, така че и двете сме без пукнат грош.

Най-накрая я питам защо.

Тя се изсмива в лицето ми. Стои пред голям гоблен, завързан здраво за тъкачен стан, втъкавайки сама последните златни нишки, а дамите й се възхищават на шарките. Тъкачите ще дойдат по-късно да довършат работата и да отрежат конците, Изабел се преструва, че работи, с тази безценна златна нишка на совалката си. Сега, като херцогиня от прочутата с изискаността си династия Йорк, тя е станала познавачка.

— Очевидно е — казва тя. — Очевидно.

— Не и за мен — отвръщам въздържано. — За мен не е очевидно.

Тя внимателно прокарва совалката през гоблена, и една от дамите притиска нишката с гребена вместо нея. Всички отстъпват назад и се възхищават на резултата. Стисвам раздразнено зъби.

— За мен не е очевидна причината да оставяш майка ми в абатството Болийо и да позволяваш кралят да заграби състоянието й. Защо не поискаш от него да го подели между двете ни, щом трябва да й бъде отнето? Защо не подадеш прошение до краля да ни върне поне някои от земите на татко? Как е възможно да не може да задържим поне замъка Уорик, нашия дом? В замъка Уорик от памтивека са живели хора от рода Невил. Защо позволяваш Джордж да получи всичко? Ако ти не отправиш молба към краля, тогава аз ще го сторя. Не могат да ни оставят без нищо.

Тя подава совалката и конеца на една от дамите си, хваща ме под ръка и ме отвежда встрани, за да не може никой да чуе тихите й думи.

— Няма да отправяш молба към краля за нищо; всичко е уредено. Майка ни непрекъснато пише на него и на всички дами от кралската фамилия, но това не променя нещата. Всичко е било уговорено.

— Какво е било уговорено?

Тя се поколебава.

— Богатството на баща ни отива в ръцете на краля, тъй като баща ни е бил осъден за измяна.

Отварям уста да възразя.

— Не е бил осъден…

Но тя ме ощипва по ръката.

— Щеше да бъде. Загина като предател, това не променя нищо. Кралят дари всичко на Джордж. А богатството на майка ни й е отнето.

— Защо? Тя не е съдена за измяна. Дори не беше обвинена.

— Състоянието й ще бъде предадено на наследника й. На мен.

Изминава един миг, докато осъзная чутото.

— Но какво ще стане с мен? Аз също съм наследница на това състояние заедно с теб. Трябва да си поделим всичко.

— Ще ти дам зестра, когато се омъжиш, от моето състояние.