Пленница на короната
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651177
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Пленница на короната». Краткое содержание книги:
— Желая ви щастие, принцесо — казва. — Сбогом, успех и благополучен край на пътуването ви. Бог да ви благослови, бедно създание — още почти дете в един суров свят.
Добротата й е толкова неочаквана, толкова изненадваща, че очите ми се наливат със сълзи и трябва да примигна и да ги пропъдя, за да мога да виждам.
— Потегляйте! — нарежда рязко Ричард Глостърски. Стражите се подреждат пред кралицата, зад нея и от двете й страни, а когато тя се опитва да възрази, Робърт Бракънбъри се навежда, издърпва поводите от ръцете й и повежда коня й. Те минават с тропот под арката. Хващам поводите и сритвам коня си, за да се присъединя към нея, но Ричард извърта едрия си боен кон, заставайки между кавалкадата на кралицата и мен, навежда се и слага облечената си в ръкавица ръка върху поводите ми.
— Какво има?
— Вие няма да тръгнете с нея.
Тя се обръща да погледне назад. Стражите са се подредили плътно около нея и не мога да чуя гласа й, но виждам, че ме вика по име. Издърпвам поводите си от Ричард и казвам:
— Пусни ме, Ричард. Не ставай глупав, трябва да отида с нея. Тя ми заповяда.
— Не, не трябва — възразява ми той. — Тя е пленница, но вие не сте. Тя отива в Тауър, но вие не. Съпругът ви е мъртъв; вие вече не принадлежите към династията Ланкастър. Отново сте Невил. Можете да избирате.
— Ан! — чувам я да крещи към мен. — Идвай веднага!
Ръкомахам към нея, показвайки й със знаци Ричард, който държи поводите ми. Тя се опитва да спре коня си, но стражите застават по-плътно около нея и я принуждават да продължи: облак от прах се вдига на леки вълни изпод копитата на конете им, докато я тласкат напред, надолу по пътя за Лондон, далече от мен.
— Трябва да отида, аз съм нейна снаха — казвам настойчиво. — Заклех й се във вярност, в нейна власт съм.
— Тя отива в Тауър — казва той простичко. — Да се присъедини към спящия си съпруг. Животът й свърши, каузата й е изгубена, нейният син и наследник е мъртъв.
Поклащам глава. Твърде много неща се случиха твърде бързо.
— Как умря той?
— Това няма значение. Онова, което има значение, е какво ще стане с вас сега.
Поглеждам го, чувствам се лишена от всякаква воля.
— Ричард, загубена съм.
Той дори не отговаря. Днес е видял такива ужаси, че моите сълзи не означават нищо.
— Казваш, че не мога да отида с кралицата?
— Не.
— Мога ли да отида при майка си?
— Не. Така или иначе, тя ще бъде съдена за държавна измяна.
— Мога ли да остана тук?
— Не.
— Тогава какво мога да направя?
Той се усмихва, сякаш най-после съм осъзнала, че трябва да се допитам до него, не съм свободна. Аз съм пионката във владение на друг играч. Започнала е нова игра и сега той ще направи ход.
— Ще ви заведа при сестра ви, Изабел.
20
_Устър, май 1471_
Разбира се, сега Изабел е победителката. Изабел е от династията Йорк, вярната съпруга на най-красивия от братята Йорк. Изабел е съпруга на победителя от Барнет, от Тюксбъри. Съпругът на Изабел е следващият в реда на престолонаследничество след невръстния син на Едуард, само ударите на две сърца го делят от величието. Ако Едуард умре, слагайки край на боевете, ако синът на Едуард умре — а дори сега кралицата и децата й са обсадени в Тауър от верните поддръжници на Ланкастър — тогава Джордж ще стане крал на Англия, а Изабел ще осъществи амбициите на баща ми и собствената си предопределена съдба. Тогава, предполагам, баща ми няма да е загинал напразно. Ще е поставил една от дъщерите си на престола на Англия. Няма да бъда аз; ще бъде Изабел. Но той не би имал нищо против. Той никога не е имал предпочитания коя от нас ще седне на престола, стига да е момиче от рода Уорик.
Изабел ме приема в личните си покои с три придворни дами. Не познавам никоя от тях. Сякаш се срещам с непозната при обстоятелства, пораждащи неловкост. Влизам и правя реверанс; тя накланя глава.
— Из.
Оглушала е от величие. Само ме гледа.
— Из — казвам по-настойчиво.
— Как можа да го направиш? — пита тя. — Как можа да дойдеш с нея и да бъдеш част от това нахлуване? Как можа, Ан? Неминуемо беше да се провалиш и да се изправиш пред позор или смърт.
За миг ме обзема ужас и аз се взирам в нея така, сякаш говори на фламандски. После поглеждам дамите, насядали около нея, които слушат жадно думите й, и осъзнавам, че говорим, за да доставим задоволство на династията Йорк; представляваме живо олицетворение на разкаянието и лоялността. Тя играе Лоялността; на мен е отредена ролята на Разкаянието.
— Почитаема сестро, нямах избор — казвам тихо. — Баща ми нареди да се омъжа за сина на Маргарет Анжуйска, а тя нареди да ги придружа. Помните, че не се стремях към този брак, такава беше бащината ми повеля. Щом стъпихме на суша в Англия, помолих веднага да се присъединя към майка си. Има свидетели за това.