Паралелни лъжи
- Автор: Пирсон Ридли
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Унискорп
- ISBN: 978-954-330-193-5
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Паралелни лъжи». Краткое содержание книги:
Така или иначе с 11-годишната кариера на Тейлър като разследващ детектив е свършено.
Сега обаче той има шанс за реабилитация. Заедно с чаровната Нел Прийст двамата трябва да спрат пъкления план на Алварес. Случаят обаче е доста по-сложен и по-заплетен, отколкото си мислят първоначално.
В прерогативите на Националния комитет по транспортна сигурност влизаше разследването на всяко произшествие, отнасящо се до транспорта.
— Нашите момчета, истинските момчета, са на път — поправи я той. — Говоря за Звеното за спешни случаи.
— Засега ти все още си ангажиран с тази задача. Дори агентите на ФБР са ти подчинени, докато твоята кавалерия не пристигне. Не е просто формалност, а начин на работа.
— Никога не съм виждал подобно нещо — призна той, — още по-малко съм разследвал. Дано се справя.
— Най-умното е да предадеш случая на местните — посъветва го тя. — Твоите момчета ще го поемат, когато пристигнат, но ти ще си герой, ако предоставиш случая за няколко часа на местните.
— Не на твоите момчета, така ли? — пробва я той.
— Слушай, ще направиш огромна грешка, дадеш ли случая на О’Мали, но никога не си го чувал от мен. Той го очаква от теб. Сигурна съм, че затова те покани да летиш дотук. Не само искаше ти, като човек на НКТС, да си на местопроизшествието, за да оглавиш йерархията, но смята, че му дължиш пост на ръководен фактор. Той се стреми към контрол. Ти си неговият билет.
— Разбрах.
Тя бръкна в джоба си и подаде на Тайлър списък с написани на ръка имената на градовете, където са били на депо различните вагони от дерайлиралия влак, и колко дълго са престояли.
— Дано това ти даде начален старт.
— Дано — кимна той.
— Какво има? — попита тя. — Очаквах да си благодарен за информацията.
— Благодарен съм — каза той, макар и неубедително.
— Слушай, Тайлър, възразих срещу отстраняването ти от случая. Положих много усилия да го предотвратя, и то преди изобщо да се насоча към Сейнт Луис. В работата си обаче Кийт О’Мали е осемдесет процента параноик. Особено е недоверчив спрямо федералните. Така раздробява информацията, че никой никога да няма пълна представа каква е картината. И аз не мисля, че съм съвсем наясно дори сега. А едва ли и ти си.
— За латиноамериканеца ли?
— Сто процента О’Мали знае повече, отколкото казва. А ти да летиш с нас? Кийт О’Мали прави услуга на федералните? От кога? Едно искам да те предупредя: пази си гърба. Скорошната ти история те превръща в твърде добра мишена за човек, който би си търсил изкупителна жертва. Вероятно О’Мали ти прави услуги, защото си вади погрешни изводи. Във всеки случай не желая да имам нищо общо с това. — И добави: — Харесвам те.
Той й благодари за списъка.
— Благодари ми по-късно — погледна го тя. — И си дръж телефона включен. Ако тук изникне нещо — което няма да стане — ще те уведомя.
За да проследи ходовете на саботьора, да намери доказателства и да установи пътя на бягството му, Тайлър отиде до последната гара на дерайлиралия влак.
По железниците в Грийнкасъл някога са се доставяли стотици милиони тонове въглища от мините в Апалачите до всеки по-голям град или градче в централните и в северните щати, а също до някои части в Западна Канада. Съдейки по липсата на ръжда по релсите, Тайлър твърдо реши, че оттук все още минават влакове, макар днешният трафик да беше очевидно по-слаб в сравнение с натоварването преди сто години. Сега дори не смятаха за депо опънатите едно до друго трасета, независимо че Северните щатски железници продължаваха да използват разклонението от Грийнкасъл като обходен маршрут в района на депото на Голямата четворка в Индианаполис и по-високите му такси. Всичко това Тайлър научи от набит чернокож мъж, малко над петдесетте, който с нищо не показа, че замръзва от студ в изцапаните си с масло работни дрехи и силно износените кантонерски ботуши; напротив — държеше се все едно е на плажа, целият усмихнат и грейнал.
— Малко ме безпокои как ще се преместят някои от тези вагони — обясни той, — защото не сме подготвени в нужната степен. Много бутане и дърпане, ако ме питате. В депото на Голямата четворка на североизток от тук ще бъде много по-лесно.
— А какво ще кажете за №9-90? — попита Тайлър, назовавайки дерайлиралия влак.
— Рано тази сутрин добавихме три вагона. Да, господине.
— Кога по-точно?
— По изгрев-слънце. Имаше слана. Стоманата се беше охладила доста при тези температури.
— Видяхте ли някого? Непознати хора? Нещо, каквото и да е?
— Не, господине — усмихна се той и заприлича на весел тиквен фенер. — А аз познавам всички в Грийнкасъл… включително и непознатите.
— Проверихте ли вагоните?