Колекционерът на кости
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Lincoln Rhyme #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9789543890507
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на кости». Краткое содержание книги:
По улиците броди демоничен убиец, известен като Колекционера на кости. Мъчителна смърт дебне неговите жертви.
В екип с красивата полицайка Амелия Сакс стъпка по стъпка Линкълн Райм прониква в лабиринта от улики с надеждата да предотврати поредното чудовищно престъпление. Бясната надпревара с времето се превръща в битка на два интелекта, защото Колекционера е хитър, интелигентен и… добре познава Райм!
Джефри Дивър е един от признатите майстори в криминалния жанр. Романът „Колекционерът на кости“ е екранизиран с участието на Дензъл Уошингтън и Анджелина Джоли.
- Точно така, човече. Само общи неща, нали се сещаш? - Мазния погледна умолително Делрей с големите си кафяви очи. - Нима ще посмея да те лъжа?
- Дръж на достойнството си. - Агентът тържествено насочи пръст към гърдите на Мазния. - И какво ще стане на летището? На кое летище? „Кенеди“, „Лагуардиа“?
- Не знам. Знам само, че се говори, че някой ще бъде на някое летище. Някой много опасен.
- Кажи ми име.
- Не му знам името.
- Къде е Джаки?
- Не знам. В Южна Африка. Или в Либерия.
- Какво значи това?
Делрей отново стисна цигарата си.
- Предполагам, че може нещо да се провали, така че никой да не получи пратката.
- Предполагаш ли?
Мазния потрепери, но Делрей нямаше повече намерение да изтезава дребосъка. В главата му зазвъняха предупредителни звънци. Джаки, трафикант на оръжие, познат на ФБР от години, вероятно бе дочул от някой свой клиент от Африка, Централна Европа или Америка, че на някое летище се планира терористичен удар. При нормални обстоятелства на Делрей би му минало всичко друго през главата освен за отвличането от „Кенеди“ предишната нощ. Не беше обърнал много внимание на случая - нюйоркската полиция се занимаваше с него. Сега обаче се сети за неуспешния атентат на срещата на ЮНЕСКО в Лондон.
- Твоят човек не ти ли каза нещо по-подробно?
- Не, човече. Нищо повече. Хей, гладен съм. Не може ли да похапнем нещо?
- Помниш ли какво ти казах за достойнството? Стига скимтя. - Делрей се изправи. - Сега имам по-важна работа.
Колата със специално предназначение спря на Шестдесета улица.
Сакс измъкна куфара с инструментите, „Полилайт“-а и големия дванадесетволтов прожектор.
- Открихте ли я навреме? - извика тя на един полицай от СБР. - Добре ли е?
Отначало никой не ѝ отговори. После Сакс чу писъци.
- Какво става? - промърмори тя и се затича с всички сили към голямата порта, разбита от полицаите от Силите за бързо реагиране. Отпред зееше широк тунел, който водеше в подземието на изоставена тухлена постройка. - Нима жертвата е още долу?
- Да.
- Защо?
- Казаха ни да не влизаме.
- Да не влизате? Та тя пищи! Да не сте глухи?
- Наредиха ни да ви изчакаме - оправда се един полицай.
„Наредили“. Не, той им е наредил, Линкълн Райм. Този мръсник!“
- Трябваше само да я открием - продължи полицаят. - А вие - да влезете първа.
Сакс включи предавателя:
- Райм! - изрева. - Чуваш ли?
Никакъв отговор... Страхливец!
„Да не обръщаш внимание на смъртта“... Мръсник! Колкото и да беше ядосана, когато излизаше от къщата му преди няколко минути, сега гневът ѝ бе двоен.
Сакс се огледа и забеляза един лекар, застанал до някаква линейка.
- Вие, идвайте с мен.
Той пристъпи, но щом забеляза, че Сакс вади пистолета си, спря.
- Хей, рано е. Няма да вляза, докато не обезопасите района.
- Мърдай! Веднага!
Тя насочи цевта към носа му. Лекарят се намръщи и се подчини.
- Ооох! Hilfe! - долиташе от подземието. После - плач.
„Господи!“ - Сакс пристъпи през зейналия четириметров вход в тъмния, мъглив коридор.
„Постави се на негово място, Амелия. Какво усещаш?“
„Махай се от главата ми!“
Но Линкълн Райм не изчезна от мислите ѝ:
„Ти си убиецът, Амелия. Откъде минаваш, какво докосваш?“
„Стига! Искам само да я спася. Да вървят по дяволите уликите...“
- Mein Gott! Моля ви! Помощ!
„Тичай! - заповяда вътрешният глас на Сакс. - Той не е тук. Няма опасност. Спаси я...“
Ускори крачка, коланът ѝ задрънча. Изтича пет метра, после изведнъж спря. Душата ѝ се разкъсваше от противоречия. Кой щеше да спечели?
- По дяволите!
Сакс постави куфара на земята и го отвори. Обърна се към лекаря:
- Вие, как се казвате?
- Тад Уолш - отвърна смутено младият мъж. - Какво става тук?
Той погледна към тъмното подземие.
- Ох... Bitte helfen Sie mir!
- Прикривайте ме - прошепна Сакс.
- Да ви прикривам ли? Чакайте, това не е моя работа.
- Само вземете пистолета, става ли?
- И от какво да ви прикривам?
Сакс му бутна пистолета, коленичи:
- Предпазителят е вдигнат. Внимателно.
Извади две гумени ленти и ги завърза около обувките си. Взе отново пистолета от ръцете на лекаря и го накара да направи същото.
С треперещи ръце лекарят си сложи лентите.