Колекционерът на кости
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Lincoln Rhyme #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9789543890507
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на кости». Краткое содержание книги:
По улиците броди демоничен убиец, известен като Колекционера на кости. Мъчителна смърт дебне неговите жертви.
В екип с красивата полицайка Амелия Сакс стъпка по стъпка Линкълн Райм прониква в лабиринта от улики с надеждата да предотврати поредното чудовищно престъпление. Бясната надпревара с времето се превръща в битка на два интелекта, защото Колекционера е хитър, интелигентен и… добре познава Райм!
Джефри Дивър е един от признатите майстори в криминалния жанр. Романът „Колекционерът на кости“ е екранизиран с участието на Дензъл Уошингтън и Анджелина Джоли.
- Той ви чу, сър... - отвърна Банкс. - Пита къде. Къде да провери? По онова време не е имало „Жълти страници“. Сега търси в старите...
- ... демографски карти на промишлените райони без имена на улиците - довърши Райм. - Естествено. Да се опита да налучка адресите.
- Това прави. Опитва се да ги налучка.
- Ами да налучква по-бързо тогава.
Банкс отново се заслуша, започна да кима.
- Какво, какво, какво, какво казва?
- Около пресечката на Шестдесета и Десета улица - отвърна след малко младият полицай. - „Лексингтън стрийт“, близо до река Харлем... И накрая... на мястото на бившата ферма „Деланси“. Някъде около „Деланси стрийт“ ли?...
- Разбира се, че е там. От Италианския квартал, та чак до Ийст Ривър. Ама че точност. Това са километри разстояние. Не може ли да каже по-определено?
- Около „Кейтрин стрийт“. Или „Лафайет скуеър“... Или „Уокър стрийт“. Не е сигурен.
- Близо до съда - каза Селито. - Банкс, обади се на хората на Хауман. Да се разделят на три групи и да претърсят и трите района.
Младият детектив изпълни нареждането. После вдигна поглед и попита:
- И сега какво?
- Ще чакаме - отвърна Райм.
- Мразя да чакам - промърмори Селито.
- Ще мога ли да ползвам телефона? - помоли Сакс.
Райм кимна към апарата на масата.
Сакс се поколеба:
- Имаш друг в коридора.
Райм кимна.
Сакс прекоси с изящна походка стаята. Райм продължи да наблюдава отражението ѝ в огледалото в коридора, докато провеждаше поверителния си телефонен разговор. С кого? Приятел, съпруг? Защо толкова неохотно бе споменала думата „приятел“, когато разказваше за колито? Сигурно зад тази история се криеше някоя лична драма.
На когото и да се обаждаше, не успя да го открие. Очите ѝ потъмняха, след като никой не ѝ отговори от другата страна. Сакс вдигна поглед и забеляза, че Райм я наблюдава в огледалото. Обърна се с гръб. Затвори телефона и се върна в стаята.
В продължение на пет минути никой не проговори. Райм не притежаваше способността, която имат повечето хора, да се освобождава от психическото напрежение. Преди да се парализира, в нервни ситуации започваше да крачи напред-назад, което докарваше хората му до лудост. Сега очите му трескаво кръстосваха картата на Манхатън. Сакс нервно се чешеше под фуражката. Мел Купър спокойно записваше данните за веществените доказателства.
Мобифонът на Селито иззвъня, всички в стаята подскочиха. Детективът вдигна слушалката, по лицето му се изписа усмивка.
- Намерили са я! Един от отрядите на Хауман се намира на пресечката на Единадесето авеню и Шестдесета улица. Чуват женски писъци отнякъде. Не могат да определят откъде. В момента проверяват всяка постройка в района.
- Тичай! - нареди Райм на Сакс.
Лицето ѝ посърна. Хвърли отчаян поглед към телефона на Райм, като че очакваше лично президентът да се обади всеки момент, за да я освободи от задачата. После погледна Селито, който се бе навел над тактическия план на Уестсайд.
- Амелия, вече загубихме една жертва - каза - Райм, - Това е прекалено много. Нямаме право да жертваме повече.
- Ако я беше видял - промълви тя. - Само да беше видял какво ѝ беше причинил...
- О, но аз я видях, Амелия - отвърна спокойно той. - Видях какво е станало с Ти Джей. Виждал съм трупове, престояли един месец на топло. Виждал съм какво прави половин килограм С-4 с ръцете, краката и лицата. Работих при разследването на пожара в клуб „Хепи ланд“. Повече от осемдесет души изгоряха живи. Снимахме лицата им (или по-скоро това, което бе останало от тях), за да ги покажем на близките им за идентификация. Защото никое човешко същество не може да мине покрай тези трупове, без да загуби разсъдъка си. Освен нас. Ние нямаме друг избор. - Райм си пое дълбоко въздух в опит да обуздае надигащата се във врата му болка. - Виж, ако искаш да оцелееш в тази професия, Амелия... Ако искаш да оцелееш в живота, научи се да не обръщаш внимание на смъртта. Забрави мъртвите.
Всички в стаята бяха прекратили със заниманията си и наблюдаваха Райм и Сакс.
Никаква ирония. Никакви учтиви усмивки от нейна страна. Опита се да скрие чувствата си. Очите ѝ станаха прозрачни като от стъкло. Гневът ѝ към него (неизмерим, както си го представяше Райм) я разтърси, лицето ѝ се изкриви от натрупаната отрицателна енергия. Сакс отметна червената си коса и грабна предавателя.и слушалките от масата. Преди да заслиза по стълбите, го погледна със смразяващи очи, като му напомни, че няма нищо по-ледено на света от студената усмивка на красива жена.