Колекционерът на кости
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Lincoln Rhyme #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9789543890507
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на кости». Краткое содержание книги:
По улиците броди демоничен убиец, известен като Колекционера на кости. Мъчителна смърт дебне неговите жертви.
В екип с красивата полицайка Амелия Сакс стъпка по стъпка Линкълн Райм прониква в лабиринта от улики с надеждата да предотврати поредното чудовищно престъпление. Бясната надпревара с времето се превръща в битка на два интелекта, защото Колекционера е хитър, интелигентен и… добре познава Райм!
Джефри Дивър е един от признатите майстори в криминалния жанр. Романът „Колекционерът на кости“ е екранизиран с участието на Дензъл Уошингтън и Анджелина Джоли.
И по някаква необяснима причина Райм си помисли: „Добре дошла сред нас, Амелия.“
- Имаш ли нещо за нас? Нещо интересно, нещо да ни разкажеш, снимки?
Мазния седеше в един задимен бар в източен Манхатън, на Трето авеню, който скоро щеше да се изпълни с безделници, дошли да гледат стриптийз. Засега обаче заведението подслоняваше само неколцина дрипльовци от квартала, които вечеряха рибни ястия със съмнителен произход със салати от увехнали зеленчуци.
Слабият мъж с кожа, бяла като слонова кост, облечен в ослепително бяла риза и ослепително зелено сако, се наведе до ухото на Мазния:
- Научи ли нещо ново, някоя парола, някакви писма? Нищо не правиш, за да ни помогнеш.
- Стига бе, човече.
- Май не ти е много весело - каза Фред Делрей.
Всъщност името му беше Д’Елре, но се бе загубило някъде в предишните поколения. Беше почти два метра висок, рядко се смееше, въпреки характерния му веселяшки тон, и беше един от най-добрите специални агенти в манхатънското управление на ФБР.
- Не, човече. Хич не ми е весело.
Делрей стисна цигарата, затъкната на лявото му ухо:
- Казвай тогава какво ново си научил.
Дребният негодник се почеса нервно по мазната глава.
- Дай ми време, човече.
- Няма време. Времето е скъпо, времето лети. Нямаш време, разбери.
Делрей пъхна ръка под масата, върху която бяха поставени две кафета, и стисна бедрото на Мазния. Дребният мъж изскимтя.
Преди шест месеца хилавият дребосък бе заловен да продава автомати М-16 на двама десни екстремисти, които (екстремисти или не) се оказаха в същото време и тайни агенти на ФБР.
Федералните, разбира се, не се интересуваха от Мазния, от това лигаво, страхливо нищожество, а от онези, които са му продали оръжията. Не успяха да изкопчат много от него, затова го предадоха в ръцете на Делрей, специалист номер едно по разпитите на информатори. Искаха да видят дали той няма да постигне по-добър успех. Засега обаче негодникът като че не знаеше абсолютно нищо, което можеше да бъде полезно за федералните.
- Единственият начин да си смекчиш присъдата е да ни предоставиш нещо наистина интересно. Съгласен ли си но този пункт?
- Засега нямам нищо полезно за вас, момчета, колко пъти ще ви го повтарям? Засега.
- Лъжеш, лъжеш. Знаеш нещо. Познавам по лицето ти. Криеш нещо, негоднико.
Пред заведението шумно спря автобус, отвътре се изсипа тълпа пакистанци.
- Човече, ква е тая шибана конференция? - възкликна Мазния. - За кво, по дяволите, идват всички тия хора? Градът и без тях е претъпкан. Скапани чужденци.
- „Шибана конференция“ ли? Ах ти, дребен негоднико, лигаво нищожество! - избухна Делрей. - Да нямаш нещо против световния мир?
- Не, нищо.
- Кажи ми сега нещо интересно.
- Не знам нищо интересно.
- Ама ти с кого си мислиш, че приказваш? - Делрей се усмихна зловещо. - Виж какво, аз съм Хамелеона. Мога да се усмихвам и да говоря приятелски, но ако се намръщя, доста ще те заболи.
- Хей, човече, почакай - изстена Мазния. - По дяволите, боли! Спри.
Барманът подаде любопитно глава, но един бърз поглед от страна на Делрей го върна бързо към заниманието му да лъска и без туй безупречно чистите чаши.
- Добре, може и да знам нещичко. Но трябва да ми помогнете, трябва...
- Я да стиснем още малко.
- Стига, човече. Стига!
- Е, това вече е интересен разговор. Напомня ми онези филми, нали се сещаш, когато добрият и лошият герой най- после се срещнат. Например Сталоун срещу някой друг. И всички негодници молят по един и същи начин: „Стига, човече! Стига! Стига!“ Сега ще ми разкажеш ли най-сетне нещо интересно? Дойде ли ти акълът в главата?
Делрей хвърли нов заплашителен поглед на Мазния, негодникът омекна:
- Добре, ето какво научих. Имам ти доверие, човече. Имам...
- Да, да, да. Казвай без много увъртане.
- Говорих с Джаки, познаваш ли Джаки?
- Да, знам го.
- И той ми каза...
- Какво ти каза?
- Каза ми, че чул, че някой ще получи или ще изпрати нещо, но няма да използва летищата.
- И какво ще получи или изпрати? Още автомати ли?
- Нали ти казвам, човече, аз нямам нищо общо. Казвам ти само каквото ми каза Джаки...
- Джаки ти е казал...