Смятай се за мъртъв
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станислава Миланова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Смятай се за мъртъв». Краткое содержание книги:
— Колко ще платиш, за да си получиш дъщерята? — запита Фрост, като си даде сметка, че ръцете му бяха мокри от пот.
— О! Това е хубав въпрос. — Гранди дръпна от пурата си и издиша миризливия дим. — Значи се разбрахме, че откупът не трябва да бъде двадесет милиона?
Фрост се поколеба.
— Това е нещо, което трябва да обсъдя със съдружниците си — отвърна. — Направи ми предложение и ние ще го обсъдим.
— Поумняваш, малкия — рече Гранди. — Ето предложението ми. Ще доведете Джина тук до четири часа. — Когато я върнете, няма да ви преследвам по съдебен ред — нито теб, нито съдружниците ти. Това е предложението ми.
— Колко пари? — запита Фрост.
Гранди поклати глава.
— Няма да има пари. Върнете ми я жива и здрава и ще забравя, че ти и глупавите ти приятелчета съществувате.
Фрост се насили да се изсмее, но дори и на самия него му прозвуча фалшиво.
— Няма да стане. — Предприели сме всичко това за пари. Какво ще кажеш за пет милиона? За теб тя струва пет милиона. Какво ще кажеш?
— Няма да има пари и ще ти кажа защо. — Той издърпа едно чекмедже и извади две касетки. — Вземи това. В мен са оригиналите, но искам да ги вземеш, за да разберете с тъпите ти приятелчета колко глупаво сте планирали цялата работа. — Дръпна от пурата си и продължи: — Когато наех вила „Орхидея“, взех предпазни мерки. Сега ще ти разкажа за Сука. Той беше таен агент и експерт в електрониката, който работеше за полицията в Токио. Аз го купих. Възложих му задачата да организира сигурността на вилата. Освен другите съоръжения за сигурност той инсталира и микрофони, които непрекъснато записваха телефонните разговори. Всяко обаждане от и във вилата биваше записвано. Копията на тези записи, които ти давам, разкриват цялата история. Знам за Марша Гулден, проститутката, която живее в този хотел. Знам, че ти си имал връзка с нея и че Амандо я посещава. Очевидно тя е дала сънотворното на Амандо, когато той се е срещнал с нея, докато ти си дал сънотворното на Марвин. Знам, че си казал на съдружниците си да убият Сука. Ще можеш да бъдеш идентифициран по гласа и ако дам записите на полицията, те ще те подведат под отговорност без проблеми. Освен това знам, че си чукал дъщеря ми. Стаята й винаги е била подслушвана. Дъщеря ми е душевноболна, но тя все пак е моя дъщеря и смятам да си я получа обратно! Върни ми я до четири часа и аз няма да предприемам нищо срещу вас. — Гранди загаси пурата си. — Вземи записите, поговори с приятелчетата си, но запомни… ако тя не бъде тук до десет часа тази вечер, ти ще прекараш двадесет години в пандиза.
Фрост се опита да каже нещо, но думите не идваха. Стана неуверено на крака.
— И още нещо, малкия — рече Гранди. — Може да ти се стори, че изходът е да ме убиеш. — Пусна вълчата си усмивка. — Не се опитвай. Много добре ме пазят. — Наклони се напред, а лицето му беше въплъщение на гнева, когато изкрещя на Фрост: — Махай се от очите ми!
Четиримата мъже седяха около масата. Пред тях имаше касетофон. Слушаха как Фрост казва:
—_ Хванахте ли Сука?_
Гласът на Силк:
— Няма и следа от копелето, нито пък от Гранди.
Фрост изключи касетофона.
— Ще трябва да я намерим и да я върнем, Силк!
Силк потърка брадичката си, замисли се и после вдигна рамене.
— Изглеждаше добре. — Втренчи се с едното си искрящо око в Ъмни, който беше блед и придържаше с ръка ранената си глава. — Наистина се провали тоя път, Фрост. Трябвало е да проучиш нещата по-основно.
— Изобщо не трябваше да се захващаме с тая работа — излая Ъмни. — Казвахме ти, че няма начин, но ти не ни послуша!
— Млъкни! — извика Фрост. — Как да я намерим?
— Зарязала е колата ми на брега — рече Гоубъл. — Изпратих хора там. — Той стана, отиде до телефона и поръча разговор. Разговаря тихо две или три минути и затвори.
Другите го гледаха въпросително.
— Не е наемала лодка — каза. — Наоколо има около петнадесет малки хотелчета. Вероятно се е скрила в някое от тях и чака да се стъмни.
— Или нарочно е оставила там колата, за да ни заблуди, отишла е пеша до спирката на автобуса и сега вече е в Маями — рече Силк.
Фрост се изправи.
— Имаме по-малко от три часа, за да я намерим! Ти отиваш до пристанището. — Говореше на Гоубъл. — Ти — обърна се към Силк — ще се заемеш с автобусната спирка. Имаш описанието й. Аз се връщам във вилата, за да претърся стаята й. Може да открия нещо. — Спря до вратата. На Ъмни нареди: — Стой до телефона. Ще се обаждам, за да следя развитието на нещата. — После се втурна навън.