Смятай се за мъртъв
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станислава Миланова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Смятай се за мъртъв». Краткое содержание книги:
— Значи стотачка, човече?
— Ъхъ. — Фрост извади портфейла си и показа на младежа стодоларова банкнота. — Твоя е, ако я намериш.
— Стой тук, човече. Не се отдалечавай.
— Тук ще съм и, Бък, ако я забележиш, не прави нищо. Само ела и ми кажи.
— Окей, човече.
Фрост видя младежа да се отдалечава бързо с олюляваща се походка по посока на лагерните огньове. Видя го да обикаля насам-натам. Някакво момиче се приближи до него, но Бък го отблъсна. Накрая се загуби сред дима и мрака.
Ами ако този черен младеж събереше няколко приятели и решеше да го нападне? — помисли си Фрост. Беше показал на Бък портфейла си.
Приведе се и тръгна назад, докато не стигна под прикритието на редица мангови дървета. Извади пистолета си от кобура, прилепи се към ствола на едно дърво и сигурен, че се е скрил, но така, че да може да вижда лагерните огньове, зачака.
Чака доста дълго и точно когато си мислеше, че няма да види Бък отново, а стрелките на часовника му показваха 23.15, го забеляза да се връща бавно сам.
Бък спря до храста и се огледа неспокойно наоколо. Фрост виждаше как по черната му кожа се стича пот и лъщи на лунната светлина.
— О’кей, Бък — подвикна той тихо. — Тук съм.
Бък се затътри към него и спря, пъхтейки.
— Нали ще ми дадеш мангизите, човече? — простена той. — Ако не си бия дозата скоро, ще ми гръмнат бушоните.
— Откри ли я?
— Да, човече, но си е отишла. С Големия Чет е. Отвел я е в бърлогата си.
— Кой е Големия Чет?
— Човече, той е опасен. Той се занимава с наркотиците. Наистина е опасен!
— Къде е бърлогата му, Бък?
— В другия край на залива. Има къщичка там. Дай ми стотачката, човече!
— Как мога да съм сигурен, че наистина е тя, Бък. Може да е някое друго момиче.
— Говорих с приятелите си. Големия Чет е прибрал тая мацка на магистралата. Казвала се Джина. Имала червена коса.
Това задоволи Фрост.
— Как да стигна до къщата, Бък?
— Все надолу покрай плажа. На около половин миля е. Не можеш да не я забележиш.
— Мога ли да стигна дотам с кола?
— Да… Свий по първото отклонение на магистралата: ще те отведе право там.
Фрост му даде стотачката.
— Благодаря, човече — рече Бък, тръгна си и после спря: — Внимавай с Големия Чет. Не му казвай кой ти е дал информацията. — И той отпраши с лудешки тромав галоп.
Фрост се забърза към ламборджинито. Стигна до магистралата и сви на първото отклонение към плажа. Изгаси фаровете и мотора и се спусна по инерция надолу по тесния песъчлив път, докато отново не видя морето.
Остави колата и измина следващите сто ярда пеша. Вляво се виждаха лагерните огньове. Вдясно забеляза малка дървена къщичка, полускрита в сянката на палмите. През прозореца се процеждаше слабата светлина на газена лампа.
Извади пистолета си и запристъпва тихо по пясъка, докато не стигна до къщата.
Единствените звуци, които долавяше, бяха звънът на китарите и глъчката в далечината, както и плясъкът на разбиващите се в брега вълни.
Приведе се напред и надникна в осветената стая. Онова, което видя, го накара да замръзне.
Джина седеше гола в продънено кресло. Ръцете й бяха отпуснати върху коленете. По ръцете и хълбоците й имаше кървави петна. Очите бяха безизразни. Приличаше на ужасяваща восъчна кукла, но по неравномерното надигане и спадане на гърдите й той разбра, че е жива.
Слабата газена лампа осветяваше едър мъж, проснат в смъртна поза в краката на Джина. Беше облечен в мръсна спортна риза и парцал и ви джинси.
От гърдите му се подаваше дръжката на нож.
Глава осма
С пистолет в ръка Фрост влезе предпазливо в къщата.
От задушливата воня на мръсотия, тела и марихуана му се повдигна. Надвеси се над тялото. Предположи, че това беше Големия Чет: вече не беше опасен и беше мъртъв като повлечен от морето дървен труп.
Ножът беше забит с такава жестокост, че острието беше влязло докрай. Кървенето беше слабо, но по дръжката на ножа се виждаше кръв.
Тогава Фрост се обърна към Джина, която седеше неподвижно, големите й очи бяха широко отворени и гледаха втренчено, гърдите й се повдигаха, когато си поемаше въздух със спазми.
— Джина!
Никакъв отговор.
Той помаха с ръка пред очите й, но те продължиха да гледат втренчено. Докосна рамото й… горещо и сухо.
Ама че дяволска ситуация, помисли си той и тренираният му полицейски мозък се съсредоточи върху незабавните действия. Какво да прави? Това беше убийство.