Смятай се за мъртъв
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станислава Миланова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Смятай се за мъртъв». Краткое содержание книги:
Гранди вдигна поглед и се втренчи във Фрост.
— По-късно ще говорим за това, кой е сгрешил и кой не е — каза той. — Дъщеря ми е била отвлечена. Какво да правим?
— Имаме две възможности — отвърна Фрост, който започваше да се успокоява. Помисли си, че ако Силк успееше да открие Сука и да го обезвреди, големият проблем щеше да бъде решен. Поне Гранди беше приел, че Сука е вътрешният човек. — Зависи от вас. Първата възможност е да уведомим полицията, че мис Гранди е била отвлечена. Похитителите предупредиха да не го правим, но можем и да не ги послушаме, стига полицията да не предприема нищо.
Гранди направи нетърпелив жест.
— Без полицията. Каква е другата възможност?
— Ще чакаме съобщението за откупа, сър. Похитителят каза, че ще се обади утре в осем сутринта. Ако уведомим полицията, те могат да подслушат телефона ни и да се опитат да разберат откъде се обажда похитителят, а това вероятно ще е от уличен автомат, но цялата работа ще бъде опасна.
Гранди кимна.
— Ще чакаме съобщението за откупа. Никаква полиция.
— Да, сър. — Пауза, после Фрост продължи: — Разпоредих се персоналът да си вземе свободен ден, но утре хората ще дойдат, както обикновено. Ако има нещо, което ние с Марвин можем да направим за вас, сър, само трябва да ни кажете.
— Ще отседна в Спениш Бей хотел — отвърна Гранди. Утре в седем ще съм тук. Искам ти да приемеш съобщението за откупа и да се погрижиш за това, Фрост. — Изправи се и погледна замислено Фрост. — Смяташ ли, че ще си я получа обратно?
— Да, сър, стига да се съобразявате с изискванията на похитителите. От опит знам, че след като откупът бъде платен, ще ви я върнат.
— Разчитам на опита ти — рече Гранди, после излезе, напусна вилата, прекоси поляната, качи се в хеликоптера и излетя.
Фрост грабна слушалката и отново набра „Асо Пика“.
— Дотук всичко е наред — съобщи той, когато Силк вдигна телефона. — Гранди отсяда в Спениш Бей. Дръжте го под око, в случай че Сука се появи там.
— Казах ти го, нали? — отвърна Силк. — Държим тоя тип в ръцете си. Не се притеснявай за японеца. Аз ще се погрижа за него.
Фрост затвори телефона. Почувства нужда да пийне. С Гранди нещата бяха минали леко. Пое си дълбоко въздух. Стига Силк да откриеше Сука и да го обезвредеше, нямаше да има никакви проблеми. Погледна часовника си. Беше 16.15. Отиде до голямото барче и си сипа голямо уиски. Чувстваше, че си го е заслужил. Изпи го на един дъх, излезе от кабинета и отиде в стаята на охраната, където Марвин крачеше напред-назад.
— Как мина? — попита той.
— Дотук нямаше проблеми — отвърна Фрост. — Утре ще получим съобщението за откупа. Той се владее учудващо добре. Мислех, че няма да ми се размине, но предполагам, че просто иска да си получи дъщерята обратно.
Марвин си отдъхна.
— Че кой ли би искал да си получи такава кучка обратно?
— Това си е негов избор. Виж, Джек, до утре нямаме какво да вършим. Смятам да си потърся някоя мацка. Чувствам нужда да се поотпусна. Ти можеш да нравиш, каквото искаш: или стой тук, или иди пак да се видиш със сина си.
Марвин изглеждаше обезпокоен.
— Похитителите могат да се обадят отново.
— О, зарежи това, Джек! Върни се в шест утре сутринта. Нищо няма да се случи. Отивам да се преоблека.
Марвин се усмихна.
— Ти си шефът. Мисля, че и аз ще се преоблека.
— Ти вземи T.R.-а. Аз ще взема ламборджинито. Ще ми се да покарам оная грамада.
Четиридесет минути по-късно Фрост спря на празния паркинг пред „Асо Пика“. В този час ресторантът и барът бяха пусти. Намери Силк и Гоубъл да играят на джин в стаята над плувния басейн. В момента, в който Фрост влезе, двамата мъже захвърлиха картите си.
— Какво нравиш тук, Майк? — попита Силк.
— Няма да предприемаме нищо, преди вие да предадете съобщението за откупа — отвърна Фрост и седна до масата. — Как е Джина?