Смятай се за мъртъв
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станислава Миланова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Смятай се за мъртъв». Краткое содержание книги:
Като караше малко под максимално разрешената скорост, той пристигна във вилата, когато часовникът на таблото на колата показваше 19.20. Давайки си сметка, че времето лети страшно бързо, се понесе нагоре по стълбите и влетя в стаята на Джина. Претърси трескаво всяко чекмедже и всеки шкаф, прерови малкото бюро до прозореца, но не откри нищо. Часът вече беше 20.00. Още два часа, за да я намерят!
Грабна телефона и се обади на Ъмни.
— Някакви новини?
— Лу току-що е проверил на автобусната спирка. Никой не я е виждал, а ние имаме добри връзки там. Най-голямата ни надежда е пристанището, Лу току-що тръгна натам.
В главата на Фрост блесна една идея. Спомни си какво му беше казала Джина: Не ми пука за парите, искам да се измъкна и да си живея живота.
— Има ли някъде наоколо колония на хипита?
— Че къде няма? Разбира се, събират се на Педлърс Крийк. Мислиш ли, че може да е там?
— Не знам. Къде е това?
— На около десет мили от града, по пътя за Кий Уест — отвърна Ъмни. — Там правят фестивалите на суинга.
— Как да стигна дотам?
— Тръгни на юг по магистралата. От дясната страна има мотел. Туин Оукс. Завий на първото отклонение след мотела вдясно и ще стигнеш до плажа. Мислиш ли, че е там?
— Откъде, по дяволите, мога да знам, смятам обаче да проверя — и Фрост затвори.
Качи се в ламборджинито и остана замислен доста време. После бързо подкара към Спениш Бей хотел.
След пет минути отново се изправи пред Гранди.
Сега Фрост приличаше на истинско ченге. Седна, лицето му беше твърдо и безизразно като това на Гранди.
— Водиш ли я? — изля Гранди.
— Не. Смятам да бъда искрен с теб — отвърна Фрост. — Тя искаше да бъде отвлечена. О’кей, аз й помогнах, но тя беше тази, която неутрализира оградата. Тя отиде до пристанището с куфар и оттам съдружниците ми я поеха. Заведоха я в „Асо Пика“.
— Всичко това го знам — изръмжа Гранди. — Записано е!
— Онова, което не знаеш обаче, е, че си е легнала с един от съдружниците ми и докато са се сношавали, е стреляла по него с пистолет и е избягала. Опитваме се да я намерим. Слушай ме сега внимателно, Гранди, тя иска да умреш и има пистолет. Не ща да чувам нищо повече за тия лайна да я намерим до четири часа. Ще я открием, но ще са ни необходими повече от четири часа. Зависи от теб.
— Значи е избягала? — Гранди като че ли малко сви перките.
— Точно така. Взела е една от колите. Намерихме я на брега. Търсим. Не се е опитвала да наеме лодка. Проверяваме в хотелите Фрост направи пауза и после продължи: Колко е болна?
Гранди сви юмруци.
— Толкова, че трябваше да бъде изпратена в психиатрична клиника — отвърна той така, сякаш думите едва излизаха от устата му. — Не можех обаче да го позволя. Вместо това я затворих зад електрическа ограда. Амандо е специалист по душевни болести и трябваше да се грижи за нея. Седмичните му доклади показваха, че състоянието й се влошава. В Рим беше взела голяма доза ЛСД. Това увреди мозъка й. Амандо я описва като сексуална лунатичка. Ето какво е състоянието й… Но хич не ми пука каква е станала. Тя ми е дъщеря и искам да си я върна! — Той погледна кръвнишки Фрост. — Ти си й помогнал да избяга, така че доведи ми я обратно, иначе ще се погрижа за теб така, както се погрижих за Веци! Внимавай да не сгрешиш, Фрост!
— Тя те мрази, Гранди. Иска да умреш. Има пистолет. Каза ми, че искаш да я чукаш. — Рече Фрост.
— Чух всички родени от болния й мозък приказки на касетката отвърна Гранди. — Тя не знае какво говори. Дори да пукна утре, няма да получи и долар. Всичко е под попечителство. Направи пауза и насочи пръст към Фрост. — Намери ми я и я доведи. Направи го и ще ти платя пет милиона долара.
Фрост наостри уши. Приведе се напред.
— Наистина ли? Как ще ми ги платиш?
Гранди вдигна рамене.
— Както пожелаеш. Чрез която и да е банка… в брой. Искам да си я върна!
— Наистина ли ми правиш предложение или само ме правиш на глупак? — попита Фрост.
— Предложение е. Прекалено солиден човек съм, за да се отмятам от думата си. Доведи ми я и имаш думата ми, че ще ти платя пет милиона, но ако не я намериш, пак ти давам дума: смятай се за мъртъв!
Фрост стана.
— Ще я намеря. Може да ми отнеме време, но за пет милиона ще я намеря!
Излезе от хотела и дълго стоя пред ламборджинито. Около него бръмчаха гласове. На терасата на хотела оркестър свиреше суинг. По безоблачното небе плаваше жълтата голяма луна. Часът беше 21.05.