Смятай се за мъртъв
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станислава Миланова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Смятай се за мъртъв». Краткое содержание книги:
Заоглежда мръсотията наоколо. Върху купчина изпокъсани от разглеждане списания „Плейбой“ се мъдреше доста скапан телефон. Знаеше, че няма да може да се справи с тази ситуация сам.
Обади се в „Асо Пика“, Когато Ъмни вдигна телефона, Фрост каза:
— Намерих я, но наистина сме я загазили. Силк и Митч там ли са?
— Току-що дойдоха. Какво става?
— Аз съм в Педлърс Крийк. Искам тримата да дойдете тук бързо! — изстреля Фрост. — Донесете лопати. Трябва да погребем нещо!
— Какво, по дяволите, искаш да кажеш? — попита Ъмни с паника в гласа.
— Ще видите! Хайде, тръгвайте. Нали знаете къде е Туин Оукс мотел?
— Да, но…
— Втората отбивка вляво по магистралата преди Туин Оукс, после към плажа. Чакам ви. Идвайте бързо и не забравяйте лопатите! — Фрост затвори.
Отиде до Джина и я погледна. Ако не беше дишането, би могъл да я вземе за мъртва. Отново размаха ръка пред очите й и отново никаква реакция.
Излезе от къщата и вдиша горещия влажен въздух, усещайки как по лицето му започва да се стича пот.
Докато стоеше и гледаше осветения от луната плаж, си помисли за онова, което му беше обещал Гранди. Пет милиона долара! Това беше нещо, за което Силк, Гоубъл и Ъмни не трябваше да научават. Ами ако тя умреше? Изглеждаше достатъчно зле и имаше такава вероятност. Малката ненормална кучка сигурно се беше дрогирала. Този едър мъртъв тъпанар сигурно й беше дал ЛСД. Бяха й избили чивиите и го беше убила.
Върна се в къщата, потърси наоколо, намери мръсен парцал и го намокри под тънката струйка на чешмата. Изтри кръвта от хълбоците и ръцете й. Тя си остана като восъчна кукла. После отново се огледа и откри в ъгъла върху мръсното хлътнало легло дрехите й: джинси, тениска, бикини и сандали.
Отиде до нея и я измъкна от креслото. Тя се отпусна върху него като напълнена с дървени стърготини кукла, на която й изтича пълнежът. Някак си успя да й обуе джинсите. Два пъти се изплъзваше от изпотените му ръце и падаше на пода. Два пъти, псувайки, той я изправяше и най-накрая дръпна ципа. Беше започнал вече да се притеснява до смърт. Тя продължаваше да прилича на восъчна кукла. Облече й тениската, после я стовари отново в креслото.
Сега вече, погнусен от допира до нея и отвратен от вонята в къщата, той излезе навън.
Даваше си сметка, че си губи времето. Джина можеше да умре в ръцете му. Щеше да има усложнения. Ами ако Силк не дойдеше? Ако решеше, че не иска да се забърква в убийство? Ако откажеше да помогне да се погребе Големия Чет?
Фрост се замисли, върна се в къщата и се обади в Спениш Бей хотел. След по-малко от минута Гранди вдигна телефона.
— Имам сериозни неприятности — каза му Фрост. — Намерих я, но тя се е дрогирала до козирката с ЛСД. Изглежда зле… много зле.
— Можеш ли да я откараш в Перъдайс Клиник? — попита Гранди с леден глас. — Или може би аз да повикам линейка?
— Ще я откарам — отвърна Фрост. — Никаква линейка. Има и други неприятности.
— Ще се обадя в клиниката — рече Гранди — и ще те чакам там. — Затвори.
Фрост отново погледна Джина и пак размаха ръка пред очите й. Никаква реакция. После чу шума от бързо приближаваща кола. Изтича навън в момента, в който колата спираше. Силк, Гоубъл и Ъмни излязоха.
— Какво става, по дяволите? — извика Силк, насочвайки се към Фрост.
— Виж сам.
Фрост въведе тримата мъже в къщата.
— Това заварих, когато дойдох — каза.
Тримата погледнаха към мъртвото тяло, после към Джина.
— Тя ли го е убила? — попита Ъмни с дрезгав глас.
— Кой друг? Дрогирана е. Може да умре в ръцете ни — каза Фрост. — Погребете това парче месо.
— Ако тя го е убила, ще хванем Гранди натясно — каза Силк. — Все още можем да получим двадесетте милиона долара.
— Но не и ако тя умре — отвърна Фрост. — Погребете този тъпанар!
Силк се замисли за доста дълго време, после се обърна към Ъмни и Гоубъл.
— Погребете го, но внимавайте да запомните мястото. Погребете го, както си е, и не пипайте ножа. Отпечатъците й ще са на него. Действайте.
Докато Ъмни и Гоубъл извличаха мъртвото тяло навън, Силк се усмихна злобно на Фрост.
— Ще стане голяма сделка — рече той. — Гранди плаща двадесет милиона или ние изпяваме всичко на ченгетата. Този път не можем да загубим.
Фрост отиде до Джина, вдигна я сякаш беше пълна с дървени стърготини кукла и я понесе през горещия пясък и влажната жега към ламборджинито.