Смятай се за мъртъв

— Стой, където си, човече — обади се един глас зад него, — или ще останеш без бъбреци.

Усети в гърба му да опира нож и си отдъхна.

От змиите го беше страх, но не и от мъж с нож.

— Не мърдай — рече той. — Не обичаме наоколо любопитковци, човече — каза гласът.

Фрост прецени, че говорещият е млад и самоуверен.

— Съжалявам — Фрост се постара гласът му да звучи покорно. — Вие изглежда, доста се забавлявате — и започна да действа. Дясната му ръка се плъзна назад и се стовари върху китката на младежа. Докато се обръщаше рязко, чу как момчето изкрещя от болка. Хвърли се върху гърчещата се фигура и притисна младежа към пясъка. Ръцете му се стегнаха около тънкия потящ се врат. На силната светлина на луната видя негърска прическа и черна блестяща кожа.

— Ще слушкаш ли, синко? — каза той с коляно върху кръста на негъра.

— Да… да простена черният. Ще ме убиеш!

Фрост бързо се огледа. Видя автоматичния нож да блести на лунната светлина на около десет фута от тях. И изправи се и грабна ножа, преди негърът да успее да седне.

— Господи, човече! — простена той. — Не знаех, че си ченге. Честно, мислех си, че киризиш.

Фрост хвърли ножа надалеч в тъмните храсти.

Изгледа негъра. Той беше слаб, млад, с големи диви очи и проскубана брада само на брадичката. Беше облечен с карирана риза и джинси.

— Как се казваш, синко? — попита тихо Фрост.

— Бък. Кълна се, че нямах намерение да ти направя нищо лошо. Просто не обичаме наоколо да има любопитковци.

— Не съм ченге, Бък — рече Фрост и, след като се приближи бавно до негъра, се отпусна до него на пясъка. — Търся един човек.

— Продължавай да търсиш, човече — каза Бък. — Аз ще се чупя.

Фрост сграбчи тънката китка и нави ръкава на ризата. Не му беше необходимо да види следите от иглите, усещаше ги. Този момък се боцкаше.

Бък се опита да се освободи, но Фрост с лекота задържа китката му.

— Искаш ли да спечелиш сто долара? — попита Фрост.

Бък се напрегна.

— Да не се шегуваш, човече?

— Кога за последен път си би дозата?

Бък измърмори нещо и отново се опита да се освободи от хватката на Фрост.

— Слушай, Бък, искам да поразгледаш наоколо. Търся едно момиче с червена коса: тя е особена. Ако е тук, едва ли е от повече от три часа. Може дори да е идвала и да си е отишла. Ако я забележиш, не прави нищо, само ела и ми кажи. Ако я забележиш, ще получиш сто долара, ако не успееш — петдесет. Става ли?

— Момиче с червена коса?

— Точно така. Не можеш да я сбъркаш. Особено червено: не е боядисана, а естествена. На около двадесет години е, с хубаво тяло.

Когато Фрост пусна китката му, Бък се изправи.