Смятай се за мъртъв
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станислава Миланова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Смятай се за мъртъв». Краткое содержание книги:
— Как ще стане тая работа, освен ако не иска да влезе в пандиза за петнадесет годинки? Ще действаме според плана. Ще мине.
Ъмни се обади:
— Тя не е наред с главата и има пистолет.
— Че на кой му пука? — излая Силк. — Стига да не се появява наоколо.
Но обученият да мисли като полицаи Фрост усети, че могат да имат неприятности.
— Тя е непредвидима. Ъмни е прав. В нея има нещо… Тя познава и трима ни. Ако Гранди се добере до нея, може да проговори.
— Само че Гранди няма да се добере до нея — отвърна Силк. — Продължаваме. Ще мине, както трябва.
— Хайде да започваме — предложи Фрост. — Защо да чакаме до утре? Дайте ми съобщението за откупа сега. Колкото по-дълго чакаме, толкова повече се увеличава рискът, ако Джина бъде хваната или от вашите хора, или от Гранди, да си имаме неприятности. — Помисли за миг, после продължи: — Ще кажа на Гранди, че съм искал малко да променя обстановката, докато чакам съобщението за откупа. Взел съм колата и съм отишъл до плажа. След като съм поплувал, намерил съм съобщението за откупа в колата. Как ви се струва това?
Гоубъл влезе.
— Съобщението е предадено. Ако колата е някъде наоколо, ще бъде намерена.
— Майк иска да ускорим нещата — рече Силк. — Измислил е нещо. — Погледна Фрост и продължи: — Кажи му.
Фрост повтори онова, което беше казал на Силк. След като помисли, Гоубъл кимна:
— Да. Защо не? Колкото повече чакаме, толкова по-голям става рискът.
Двадесет минути по-късно Фрост караше към Спениш Бей хотел със съобщението за откупа. Часът беше 18.15. Спря пред хотела. Като видя ламборджинито, униформеният негър се спусна по стълбите и отвори вратата.
— Паркирай я — нареди му Фрост, влезе във фоайето на хотела и се насочи към рецепцията. — Мистър Гранди — каза той на приветливия служител, който го изгледа с леко повдигнати вежди.
— Името ви, сър?
— Майк Фрост.
Служителят влезе в офиса. След кратко забавяне той излезе и кимна на Фрост.
— Апартамент 67, мистър Фрост. Вземете асансьора до осмия етаж и свийте вляво, като излезете от него. Ще видите точно срещу вас апартамент 67.
Докато се качваше с асансьора, Фрост се запита как ли щеше да реагира Гранди на съобщението за откупа. Чувстваше се доста неспокоен, но си припомни, че с малко късмет след месец щеше да притежава пет милиона долара.
Вратите на асансьора се отвориха и той излезе в широк коридор, застлан с дебел килим. Право насреща си видя врата, на която със сребърни цифри беше означено 67. Прекоси коридора и почука. Зачака.
След известно забавяне вратата се отвори и Гранди го изгледа въпросително.
— Какво искаш? — излая той. Нещо случило ли се е?
— Да, сър. Мисля, че получих съобщението за откупа.
Очите на Гранди се присвиха. Отстъпи назад, направи знак на Фрост да влезе, после прекоси голямата дневна и седна зад отрупано с документи бюро. Махна на Фрост към един стол.
— Разказвай.
— Тъй като нямаше какво да се случи до утре сутринта, сър — започна Фрост, — отидох на плажа. Прекарах там един час. Когато се върнах при колата, намерих този илик, адресиран до вас, на шофьорската седалка.
Приведе се напред и сложи плика, който му беше дал Силк, на бюрото.
Гранди му хвърли поглед, после вдигна очи към Фрост.
— Слез долу в бара и чакай — рече той. — Ще те извикам, когато ми потрябваш.
— Да, сър.
Фрост се изправи и тръгна към вратата. Когато той излезе от апартамента; Гранди взе плика. В момента, в който Фрост затваряше вратата, Гранди разряза плика с нож за хартия.
В бара Фрост си поръча уиски с лед и се настани на една отдалечена маса. В бара имаше много малко хора, но никой не счете за нужно да го удостои с повече от един бегъл поглед.
Зачака и докато чакаше, започна да мисли за Джина и да се чуди къде ли можеше да е тя. Беше сигурен, че ще се крие. Така че какво значение имаше къде беше отишла?
Гранди щеше да подпише документа, с който щеше да прехвърли тридесет милиона на сметката на Силк, после четиримата щяха да се чупят, а Гранди можеше да си търси Джина.
Все още мислеше какво щеше да прави, щом веднъж сложеше ръка на парите, когато барманът се приближи до него.
— Мистър Гранди ви вика, сър.
Фрост стана, вдигна рамене и тръгна към асансьора. Това беше! — рече си Фрост. Едва ли щеше да чуе от Гранди нещо за откупа, но той щеше да даде знак, че ще плати, а това беше всичко, което Фрост искаше да знае.