Рицарят на Бялата дама
- Автор: Оливер Хаим
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Рицарят на Бялата дама». Краткое содержание книги:
Беше обширна, висока, с неравни, сухи стени. Вместо врата имаше нещо като ниска, ръждясала металическа преграда, без видими белези на брава. Опита се да я отвори, не се помръдна. Очевидно не е била отваряна от столетия.
Разгледа вдлъбнатините по стените, надникна във всички ъгли, но освен продукти нямаше нищо друго. И едва когато възнамеряваше да извика другите, откри изненадата. Беше се сгушила между сандъците и питите кашкавал и на пръв поглед изглеждаше съвсем незначителна.
Бе едно широко дървено трупче, изправено като масичка. От двете му страни стояха още две по-малки трупчета — явно за сядане. Върху масичката бе простряно парче полупрогнило, мушамено платно, очевидно пергамент, разчертано на 64 бели и черни квадрати. Покрай него лежаха катурнати, като иззети от игра, всевъзможни фигури, много странни по форма, издялани кой знае кога и кой знае от какво дърво и покрити с патицата на вековете.
А върху самото платно — явно старинно шахматно табло — имаше само осем фигурки: четири бели и четири черни.
За Валери бе достатъчен само един поглед, за да фотографира завинаги в съзнанието си този шахматен образ. И още едно по-внимателно вглеждане, за да разбере, че това е задача за мат, по всяка вероятност в четири или пет хода.
Но чак когато седна на едно от столчетата и се опита да реши задачата, осъзна простата истина, че това отпред е мансуба, истинска мансуба, мансуба на Абдул-Аба! Само една мансуба може да бъде така заплетена! И така красива!
Закачил фенерчето на гърди, приведен над таблото, Валери играеше срещу невидимия противник, може би срещу самия Абдул-Аба, който така предвидливо бе съставил тази задача за поколенията…
Опита една комбинация, опита втора, трета, четвърта… И още, и още, все по-дръзки, все по-безумни. И все нищо не излизаше. И колкото повече се задълбочаваше в схватката, толкова повече забравяше, че се намира в Спаската пещера, заобиколен от каци сирене и камари кашкавал.
Трепна едва когато отгоре долетя панически вопъл:
— Валерии! Валериии! Жив ли си? Валериии!
Той се изправи, възстанови първоначалното разположение на фигурите, неохотно се отдалечи от масичката и изтича към въжето под тераската.
— Тук съм! Елате! Елате да видите какво съм открил!
Оттатък зашумя и след малко по въжето се спусна Спас, после Елка и накрая Белия облак, който така тупна на земята, че после дълго време куца.
Тримата стърчаха под въжето, поуплашени, все още неспособни да възприемат новата действителност.
— Вижте! — възбудено извика Валери. — Вижте какво открих! — И ги повлече зад сандъците при дървените трупчета. — Ето! — рече той с израза на човека, който пръв ще стъпи на Марс и ще покаже на човечеството безводните пустини на червената планета.
— Какво е това? — попита Белия облак.
— Как, какво! Не виждаш ли? Мансуба!
Наведе се и развълнувано започна да обяснява, че това е задача за мат в четири или пет хода и че посоката на първите два хода е доста ясна, но третият…
Ала другите не го слушаха. Бавно крачейки сред каците, сандъците и тенекиите, пипаха тук, пипаха там и премигваха от удивление.
— Ама това не е съкровище бе! — констатира Белия облак, след като се увери, че под сиренето няма нито бисери, нито злато.
— Спасе! — въздъхна сърцераздирателно Елка. — Твоят Андроникий е мошеник и лъжец!
— Не бързай с обидите! — каза Спас. — Андроникий е сериозен монастирски учен. Може някой друг да е влязъл тук преди нас и да е прибрал съкровището.
— А това какво е тогава? — попита Елка, сочейки буретата.
— Какво ли? Хм… Много просто. Това е скривалището на обоза на цар Михаил. Тук са били складирани продуктите за в случай на обсада на града. Царят загинал и понеже войската му била разбита, обсада не е имало и складът останал непокътнат.
— Гениално! — възкликна Белия облак. — Това от романи ли е?
— Никакъв роман! Помисли малко и ще се убедиш, че е чиста истина.
— А как са изтраяли продуктите толкова години? — попита скептично Елка.
— Че как няма да изтраят! Тук е като хладилник, не виждаш ли колко е студено? Чел съм в „Наука и техника за младежта“, че в такива пещери са открити съвсем запазени разни динозаври отпреди милиони години.
— Свръхгениално! — рече Белия. — Значи, можем да си гризнем от тях!
— Каква гадост! — изкриви лице Елка. — Че кой ще ти яде луканка отпреди шестстотин години?