Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Нещо в Арлен се напрегна и внезапно магията в стаята се устреми към него, като накара защитите по кожата му да заблестят.
– Това не ми звучи като и двете – процеди той през зъби. – Както и като нито едно от двете.
Джардир сигурно беше забелязал сиянието на защитите, но не го показа по никакъв начин.
– Тогава не знаех нищо за теб, пар’чине, с изключение на това, че шарумите и даматите едва не се сбиха заради искането ти да се биеш в Лабиринта. Изглеждаше ми като човек с чест, но когато твоят каменен демон разби стената, не знаех какво да си мисля.
– Казваш го така, сякаш едноръкият е някакъв добитък, който съм се опитал да вкарам незабелязано през портите – рече Арлен.
Джардир пренебрегна коментара му.
– Но тогава, докато алагаят нахлу през пробива и сърцата дори на най-смелите мъже се свиха в отчаяние, ти се биеше и кървеше до мен, готов да дадеш живота си, за да заловим каменния демон и да оправим нещата. Не те излъгах, когато те нарекох „братко“, пар’чине. Бих дал живота си за теб.
Арлен кимна.
– Което едва не се случи онази нощ и само Създателят знае още колко пъти след това. Но всичко това беше просто представление, нали? Знаел си, че ще оживееш, за да ме предадеш някой ден.
Джардир сви рамене.
– Кой би могъл да каже, пар’чине? Самото предсказване ни дава възможност да променим онова, което сме видели. То ни дава бегъл поглед към онова, което би могло да стане, а не каквото ще стане. Иначе какъв е смисълът? Ако се смятах за безсмъртен и започнех да поемам глупави рискове, които иначе бих избягвал...
Арлен беше готов да спори, но не знаеше какво да каже. Красиянецът беше прав.
– Предсказанията на Иневера са неопределени и често не са такива, каквито изглеждат – продължи Джардир. – Години наред премислях думите ѝ. „Убий“, каза тя, но символът върху зара ѝ има и други значения. „Смърт“, „прераждане“, „духовен прелом“. Опитах се да насоча вярата ти към Евджаха или да ти намеря невеста и да те привържа към Красия с надеждата, че ако престанеш да си чин и се преродиш като евджанин, това ще изпълни пророчеството и ще ми позволи да те пощадя.
Почти всеки мъж, когото Арлен бе познавал в Красия, се беше опитал да му намери невеста, но никой не се стараеше толкова усилено, колкото Джардир. Изобщо не му беше хрумвало, че го прави, за да спаси живота му, но в аурата на Джардир не откриваше лъжа.
– Предполагам, че след време се е превърнало в истина – каза Арлен. – Част от мен умря онази нощ и се прероди сред дюните. Сигурно е както изгрева на слънцето.
– Когато донесе Копието за пръв път, аз моментално го разпознах – каза Джардир. – Почувствах силата му и трябваше да потисна желанието си веднага да ти го отнема.
Устните на Арлен потрепнаха, разкривайки за миг зъбите му.
– Но беше твърде голям страхливец. Вместо това кроеше планове да ме унищожиш и ме примами в капана, оставяйки на хората си и на демонската яма да свършат мръсната работа вместо теб.
Аурата на Джардир пламна в смесица от вина и гняв.
– Иневера ми каза да те убия и да взема Копието. Предложи ми да отрови чая ти, ако не искам да си цапам ръцете. Това щеше да те лиши от воинска смърт.
Арлен се изплю.
– Не ми пука. Предателството си е предателство, Ахман.
– Пука ти – рече Джардир. – Може и да смяташ Рая за лъжа, но ако трябваше да избираш начина, по който да срещнеш смъртта, щеше да се изправиш срещу нея с копие в ръка.
– Нямах копие, когато смъртта дойде за мен, Ахман. Ти ми го взе. Имах само игли и мастило.
– Аз се бих за теб – каза Джардир. – Заровете на Иневера предопределяха живота ми, откакто навърших дванайсет години. Никога преди или след това не им се бях противопоставял до такава степен. Дори заради Лийша Пейпър. Ако Иневера не се беше оказала толкова... страшна, щях да я нараня, ако доводите ми се окажеха недостатъчни. Тръгнах към Лабиринта, изпълнен с решителност. Нямаше да убия моя брат. Нямаше да го ограбя.
Арлен се опита да разчете емоциите в аурата на Джардир, но те се оказаха твърде сложни дори за него. Това бе нещо, с което красиянецът се беше борил в продължение на години и с което все още не беше успял да се примири. Това не притъпи чувството, че е бил предаден, но Арлен усещаше, че има още нещо, и искаше да го чуе.
– Какво се промени? – попита той.
– Спомних си думите ти – отвърна Джардир. – Наблюдавах от стената, когато ти поведе шарумите към Лабиринта, а Копието на Каджи сияеше като слънце в ръката ти. Те крещяха името ти и аз знаех, че са готови да те последват. Воините щяха да те направят Шар’Дама Ка и бяха готови да се устремят към бездната на Ний, стига да го поискаше.