Фурията на принцепса

Церес лежеше на няколко мили северно от сегашното им местоположение, в края на създаден от фурии каменен път, който пресичаше долината долу. Там тя и Бърнард можеха да изчакат ворда да мине покрай тях, след което да се промъкнат сред тях.

Вятърът изведнъж стана по-студен. Тя потръпна и обърна глава, за да огледа долината под себе си. Небето на юг беше неясно, засенчено от тъмна мъгла. Амара си пое дълбоко дъх, вдигна ръце и призова Сирус. Фурията й преля в пространството между ръцете й и пречупи светлината, което й позволи да вижда далеч по-ясно, отколкото самата тя можеше.

Хиляди кълба дим се издигаха в небето далеч на юг и, врани, бяха толкова много, че от мястото, където се намираха, почти изглеждаха като черни облаци, които се вихрят и въртят над долината.

Амара насочи погледа си към пътя и с помощта на Сирус видя нещо, което не беше забелязала по-рано — че направеният от фурии път беше изпълнен с тълпи хора, които се движеха възможно най-бързо — предимно холтъри, мъже, жени, деца, много от тях полуоблечени, боси, някои носеха багаж, макар че повечето крачеха с празни ръце.

Някои от холтърите караха добитък. Някои се придвижваха с каруци, натоварени с нещо, което приличаше на ранени легионери.

— Твърде рано — въздъхна Амара, — с няколко дни по-рано.

Тя забрави за присъствието на Бърнард, докато той не проговори:

— Амара. Какво е това?

Тя поклати глава и мълчаливо се обърна, протегнала ръце, за да може той да използва лещата, направена от Сирус.

— Врани — изпъшка Бърнард.

— Как се случи това? — попита Амара.

Бърнард замълча за момент, след това се разнесе кратък, горчив смях.

— Ами да, разбира се.

Тя вдигна въпросително вежди.

— Нали обсъждахме, че те вече могат да управляват фуриите?

— Да.

Той направи жест към пътя.

— Използвали са фуриите на пътя.

Амара усети как вътрешно изстива. Разбира се. Обяснението беше изключително просто, но до този момент тя дори не се беше замисляла за това. Пътищата на Алера, създадени с помощта на фурии, позволяващи на алеранците да се движат бързо и почти без да се уморяват през селските местности, бяха постоянна част от живота и се бяха превърнали в част от пейзажа. Те бяха също така и най-надеждното предимство на Алера при защита срещу враговете на Империята, чийто брой често превъзхождаше силите на защитниците. Такива пътища позволяваха на легионите да преминават стотици левги на ден — ако ситуацията го изискваше. Това означаваше, че легионите винаги имаха възможност да осигурят максимално количество сили на най-добрите позиции.

Естествено, досега никой от враговете не беше използвал фурии.

Ако Бърнард беше прав и вордът можеше да използва пътищата, Амара си зададе въпроса какво друго още можеха да правят? Могат ли да използват фурии за предаване на съобщения по реките на Империята? Могат ли да управляват времето? Могат ли, кървави врани, да събудят една или повече Велики фурии, както Гай направи миналата година с Калус?