Търсенето на Светия Граал [bg]

Докато стоял и оплаквал съдбата си, Персевал се загледал в морската далечина, към изгрева на слънцето, и видял към него да се носи покритият с бяла коприна кораб, идвал вчерашния ден, в който пътувал мъжът, облечен като свещеник. Като го разпознал, рицарят се почувствал успокоен при спомена за благите думи, които този мъж му казал, и за голямата мъдрост, която се излъчвала от него. С пристигането Персевал забелязал мъдреца на борда му, помъчил се да седне по възможно най-удобния начин и му пожелал „добре дошъл“. Мъжът слязъл от кораба, приближил се и приседнал до него на скалата. Сетне го попитал:

— Какво ти се случи, Персевале, след нашата среща?

— Сеньор, постъпих като слаб и малодушен човек, защото една млада дама насмалко не ме доведе до изкушението да извърша смъртен грях.

И му разказал какво му се било случило, а мъжът продължил да го разпитва:

— А ти познаваше ли я?

— Не, сеньор — отвърнал Персевал. — Ала съм убеден, че Неприятелят човешки ми я бе изпратил, за да ме унижи и измами. И щях да бъда погубен, ако не бях очертал знака на Светия кръст, който я принуди да ме остави и аз успях да си възвърна и разума, и паметта. Веднага след това Дяволът, който бе възприел лика на госпожицата, изчезна и повече не го видях. Ето защо те моля, в името на Господ Бог, да ми дадеш съвет за моето поведение, защото никога не съм чувствал по-голяма нужда от напътствие.

— Ах, Персевале — възкликнал божият човек. — Май никога няма да се излекуваш от простодушието си! Мигар не разпозна коя е тази, дето те тласкаше да извършиш смъртен грях, преди знакът на кръста да те отърве от тази опасност?

— Ами да, със сигурност не я разпознах. Ето защо те питам, в името на Господ Бог, да ми кажеш коя е тя, от коя страна иде и кой е този могъщ владетел, който я е лишил от всичко и срещу когото тя търсеше моята помощ.

— Ще ти кажа, разбира се — отвърнал му мъдрият мъж — и то по такъв начин, че всичко да ти стане ясно. Затова слушай. Госпожицата, с която си разговарял, е Неприятелят човешки, господарят на преизподнята, онзи, който притежава властта над всички останали. Истина е, че доскоро тя се намирала на Небето в компанията на другите ангели и че била толкова красива и лъчезарна, че се възгордяла заради непомерната си хубост и пожелала да се изравни със Светата Троица, дори казала:

„Ще се издигна нависоко и ще бъда равна на Нашия мил Господ.“

Ала едва произнесла тези думи, и Господ Бог, Който не иска домът Му да бъде пропит с отровата на горделивостта и високомерието, я запратил от високия престол, на който я бил поставил, а после наредил да я проводят в онзи дом на мрака, който се нарича преизподня. Когато Неприятелят се видял низвергнат от небесния си престол и свален от високия сан, който бил свикнал да заема, а се озовал сред вечните сенки, той решил да влезе във война срещу Оногова, Който го бил прокудил, и за целта събрал всичките си налични сили. Ала веднага разбрал, че тази работа никак не е лесна.