Търсенето на Светия Граал [bg]

След като изслушал предложението на дамата, Персевал я попитал:

— Госпожице, коя си ти, дето така щедро ми предлагаш да ме избавиш оттук, стига да пожелая това?

— Сеньор — отвърнала му тя, — аз съм лишена от наследство млада дама, която щеше да стане най-могъщата жена на света, ако не бях прогонена и ограбена.

— Госпожице, кажи ми кой ти отне наследството, защото сега чувствам към теб много по-голямо съчувствие, отколкото допреди малко.

— Ще ти кажа, сеньор. Ето каква е истината: преди време един могъщ човек ме прие в дома си, за да му прислужвам, а той беше най-богатият крал, за който хората са чували. Аз пък бях толкова красива и лъчезарна, че околните бяха в захлас пред хубостта ми — та аз надминавах всички по прелест и красота. Безупречната ми хубост ме накара да се възгордея малко повече, отколкото трябваше, и от устата ми излязоха думи, които още с изричането си предизвикаха неговото недоволство. Нещо повече, той така се разгневи срещу мен, че не можеше повече да търпи присъствието ми и ме изгони от двореца си без никакви средства, бедна и окаяна, а след това никога повече не пожела да се смили нито над мен, нито над онези, които взеха моята страна: така прогони и мен, и моите хора, а сетне ме заточи в пустинята. Може би си мислеше, че се е отървал от мен, и сигурно щеше да постигне целта си, ако не беше голямата ми схватливост, която ме подтикна веднага да предприема война срещу него.

Впоследствие нещата ми потръгнаха и постигнах значителни успехи, дори успях да му отнема част от хората. Те го напуснаха, за да се присъединят към мен, виждайки, че при мен биха имали далеч по-голяма полза, защото няма нещо, което да са ми поискали, и аз да не съм им го дала, че и повече от това. Затова се намирам в състояние на война денем и нощем срещу човека, лишил ме от всичко, което ми се полагаше. С тази цел събрах рицари, войници и хора от всякакъв произход. Уверявам те, не познавам нито един рицар на света, нито един издигнат човек, на когото да не съм готова да предложа моите богатства, за да стане част от моето воинство. Понеже те познавам като славен рицар и разумен мъж, съм дошла тук, за да ми помогнеш: трябва да го направиш, защото си един от рицарите на Кръглата маса. Наистина никой от участниците в нея не бива да отказва своята подкрепа на една озлочестена госпожица, когато тя го моли за помощ. Ти знаеш отлично, че това е вярно, защото когато крал Артур те поканил да седнеш на неговата трапеза, първата клетва, която си положил, била, че никога няма да откажеш покровителството си на дама, която те е призовала да й се притечеш на помощ.