Търсенето на Светия Граал [bg]

— Дошъл си, за да чуеш всичко това — продължил да настъпва младият мъж. — Защото оттук насетне нямаш никакъв полезен ход, макар да бе свикнал с мисълта, че си цветът на земното рицарство. Нещастник! Позволил си да бъдеш омагьосан от онази, която не те обича, а още по-малко — цени. Така те е променила, че си изгубил радостта от благодатта на Небесата, от сонма на ангелите, от земните почести, докарала те е дотам, че не те спохожда нищо друго освен срам и позор.

Ланселот не посмял да му отвърне, защото се почувствал толкова уязвен, че в този миг предпочитал да е мъртъв. Младежът обаче продължил да го обсипва с хули и обиди, обвинявайки го във всички възможни низости. Рицарят го слушал, обзет от такова смущение, че дори не смеел да вдигне очи към него. Когато се уморил да му говори в този дух, и видял, че отговор няма да получи, младежът се отдалечил, а Ланселот, без изобщо да хвърли поглед подире му, поел в обратната посока, ридаейки и молейки се на Господ да го отведе на път, спасителен за душата му, защото бил убеден, че се е проявил толкова зле и се е отклонил толкова от своя Създател, че освен ако милосърдието на Бог не е безпределно, той никога няма да получи Неговата прошка. Стигнал бил дотам, че пътят, по който бил вървял досега, му бил опротивял дори повече, отколкото този, по който бил поел сега.

След като яздил до пладне, видял пред себе си, на разклона на горската пътека, малка къщичка. Насочил се към нея, защото разбрал, че е отшелнически дом. С приближаването си забелязал неголям параклис в скромна сграда. Пред входа седял възрастен мъж, облечен в бяла роба по подобие на свещенослужителите. Потънал бил в голяма скръб и нареждал:

— Господи Боже, как можа да позволиш това? Та той Ти бе служил толкова дълго и с такава ревност, с такава всеотдайност!

Като го видял как горко ридае и се оплаква, Ланселот бил обзет от дълбоко състрадание. Затова поздравил стареца с думите:

— Господ да те пази, сеньор!

— Господ да ми е на помощ, сеньор рицарю — отвърнал му старецът. — Защото ако не ме пази отблизо, изобщо не се съмнявам, че Неприятелят човешки може лесно да ме изненада. Дано Бог да те пази от греха, в който си затънал, защото със сигурност си най-нещастният рицар от всички, които познавам.

Щом чул тези думи, Ланселот слязъл от коня, решен да не напуска това място същия ден, а да помоли за съвет непознатия човек, който — доколкото можело да се съди по изреченото — го познавал отлично. Привързал коня си за едно дърво и тръгнал към него. Тогава видял, че пред входа на параклиса лежи, очевидно мъртъв, някакъв мъж с бели коси, облечен в хубава бяла роба, а до него била метната груба и бодлива власеница от конски косми. Ланселот изпаднал в голяма почуда от смъртта на стареца и си помислил, че едва ли ще си тръгне оттук до края на деня. Затова седнал и попитал как починалият е бил застигнат от смъртта, а монахът му отвърнал: