Търсенето на Светия Граал [bg]

— Персевале, знай, че ще ти дам това, което искаш от мен, само при едно условие: трябва да ми обещаеш, че занапред ще ми принадлежиш изцяло, ще ми се притичваш на помощ срещу всеки мой противник и ще вършиш само онова, което поискам от теб.

Персевал отвърнал, че на драго сърце приема условието й.

— Обещаваш ли ми — запитала го тя — като истински предан рицар?

— Да — съгласил се отново той.

— Добре, това ми е достатъчно — рекла госпожицата. — Ще направя всичко, което поискаш от мен. Добре е обаче да знаеш, че ти никога не си бил изпълнен с толкова голям копнеж да ме притежаваш, колкото аз — теб. Ти си един от рицарите, които съм пожелавала най-силно.

Сетне наредила на своите прислужници да застелят в шатрата ложе — най-прекрасното и разкошно на света. Те от своя страна отвърнали, че веднага ще изпълнят заповедите й. Скоро ложето било готово, слугите помогнали на госпожицата да си събуе обувките и да си легне. Същото сторили и с Персевал.

Когато вече се бил разположил до младата дама и понечил да се покрие, погледът му случайно паднал върху меча, който прислугата му била помогнала да снеме и сега се търкалял на земята. В желанието си да го сложи до ложето, Персевал протегнал ръка да го вземе и видял, че върху дръжката му е инкрустиран яркочервен кръст. Това го накарало да дойде на себе си и да изобрази на челото си кръстния знак. Като по чудо шатрата се сгромолясала, обвита от облак дим — толкова плътен, че Персевал не можел да вижда нищо около себе си. Усещал обаче, че отвсякъде пъпли ужасна смрад, поради която си помислил, че се е озовал в преизподнята. Тогава се провикнал, колкото му глас държи: