Търсенето на Светия Граал [bg]

— Ще ти кажа какво се случи с него — продължил да гъгне Дяволът. — Знаеш много добре, че той беше благородник от високо потекло и че имаше много племенници и племеннички в цялата страна. Стана така, че онзи ден граф Дю Вал обяви война на един от племенниците си на име Агаран. С началото на бойните действия Агаран се оказа в голямо затруднение и се уплаши, че ще претърпи поражение. Затова дойде да поиска съвет от своя чичо, когото виждаш да лежи тук. Примоли му се така трогателно да излезе от своето отшелничество, че той замина с него, за да вземе участие във войната срещу графа, с други думи — върна се към предишното си поприще: да бъде воин.

След като се присъедини към своите роднини, той извърши такива чудеса на рицарската храброст, че на третия ден графът бе пленен. Сключен бе мир между Агаран и графа, който даде тържествено обещание, че никога повече няма да поднови войната. С края на бойните действия този доблестен човек се завърна в мястото на своето усамотение и възобнови службата, която бе съблюдавал от години.

Ала графът, който съзнаваше, че е победен не от другиго, а именно от този мъж, се обърна с молба към двама от племенниците си да му отмъстят. Те от своя страна обещаха, че ще изпълнят молбата му. С такива намерения и се озоваха тук. Слизайки от конете си, двамата видяха, че старецът отслужва свещена литургия и не посмяха да го нападнат веднага. Решиха да го изчакат, докато свърши, и дори разпънаха своя палатка пред входа. Когато след края на службата излезе от параклиса, те го хванаха, казаха му, че е дошъл смъртният му час и изтеглиха мечовете си. Ала наспроти очакванията им, че още с първия удар ще му отсекат главата, Онзи, Комуто той винаги бе служил, извърши невероятно чудо: двамата не можеха да му нанесат нито един удар, който да го нарани. Макар да бе облечен само в свещеническата си роба, мечовете им отскачаха и от тях хвърчаха парчета, сякаш се блъскаха о наковалня. Двамата продължаваха да удрят, докато от мечовете им не остана нищо, а те капнаха от умора след голямото усилие, което бяха положили. Въпреки това не бяха сполучили дори да го наранят и поне малко разкървавят.

Като видяха какво е станало, те побесняха и в гнева и безсилието си казаха, че ще донесат цепеници и подпалки, ще накладат огън пред параклиса и ще изгорят стареца, защото на огъня няма да устои. Разсъблякоха го и му свалиха дори власеницата, която виждаш захвърлена там. Останал съвсем гол, той почувства голям срам и ги помоли да му дадат някаква дреха, за да не се гледа в такъв неприличен вид. Двамата обаче, в неумолимата си жестокост, му отвърнаха, че няма да му дадат никаква дреха — нито ленена, нито вълнена — и че той ще си умре така, както си е. При тези думи старецът се усмихна и рече:

„Какво? Нима вярвате, че ще загина в огъня, който сте наклали за мен?“

„Няма начин да избегнеш смъртта“ — настояха те.

„Добре е да знаете, сеньори, че ако Господ Бог желае да умра, и аз желая същото не по-малко от Него. Така че ако умра, това ще бъде само поради волята на Иисус и ни най-малко от въздействието на огъня. Защото той няма да има мощта да изгори дори и косъм от главата ми. Затова ако вляза в огъня, облечен в която и да е роба, ако ще и най-тънката на света, тя изобщо няма да пострада от него.“