Търсенето на Светия Граал [bg]

Персевал й отвърнал, че ще го стори това, стига да му е по силите.

— Добре, думата ти е достатъчна за мен. Сега ще ти разкажа всичко, което знам. Истината е, че съвсем наскоро се озовах насред Опустялата гора, в онази й част, където тече голямата река, наречена Маркоаз. Видях Добрия рицар да се носи към нея, преследвайки двама други рицари, които очевидно искаше да убие. Изплашени за живота си, те се хвърлиха във водата и така устремно плуваха, че успяха да преминат на другия бряг, ала при Добрия рицар нещата не се подредиха по същия начин, защото конят му се удави и самият той насмалко да го последва, ако не бе съумял да се извърне и да излезе бързо от водата. Ето това са новините за Добрия рицар, които пожела да узнаеш. Сега искам да ми кажеш какво си правил, откакто си се озовал на този негостоприемен остров, където ако някой не те избави, си изложен на погибел. Виждаш, че тук не идва никой, на чиято помощ можеш да се надяваш. Затова нямаш друг избор, освен да напуснеш острова, или да загинеш. Ако не искаш да умреш, трябва да сключиш договор с онзи, с чиято помощ би могъл се спасиш, а можеш да се спасиш единствено с моя помощ. Ето защо, ако си разумен, ще направиш за мен всичко, което е по силите ти само и само да те отведа от това място. Защото не познавам по-голямо злодеяние от това да можеш да получиш помощ, и да не го сториш.

— Госпожице — рекъл Персевал, след като чул разказа й, — ако бях убеден, че е по волята на Господ Бог да си отида оттук, щях да направя всичко възможно да напусна тези места. Ала ако нещата не стоят така, не бих искал да си заминавам, защото няма на света деяние, което бих пожелал да извърша със съзнанието, че то може да не Му е в угода. Ако се противопоставя на волята Му, това ще означава, че съм злоупотребил с рицарското звание и съм го получил за моя погибел.

— Остави всичко това — нетърпеливо произнесла дамата, — а ми кажи ял ли си днес.

— Днес не съм ял никаква земна храна. Но само преди малко един мъдър мъж дойде тук, за да ме утеши и ободри. Той ми каза толкова приятни думи, че ме засити напълно, и сега нямам никакво желание нито да ям, нито да пия, стига да си мисля за него.

— А знаеш ли кой е този мъж? — попитала красивата дама. — Той е магьосник, словоблудец, който от една дума прави сто и никога няма да каже истината, дори и да е в състояние да го стори. Ако му повярваш, изгубен си! Защото никога няма да напуснеш тази скала, а ще загинеш най-вероятно от глад, за да станеш самият ти храна за дивите зверове. Впрочем по този въпрос ти вече може би имаш известна представа. Стоиш тук вече два дена и две нощи, наченал си трети ден, а онзи, за когото говориш, така и не ти е дал да хапнеш. Точно обратното, изоставил те е и няма да се върне, помощ от Него няма да видиш. Загинеш ли обаче, това ще бъде голяма загуба и голямо нещастие. Какъвто си млад мъж и славен рицар, ти ще бъдеш от голяма полза за мен, а и за други хора, ако решиш да се махнеш оттук. И аз ти казвам, че стига да пожелаеш, ще те измъкна оттук.