Търсенето на Светия Граал [bg]

Щом изрекъл тези думи, той се отдалечил. Вятърът надул платната, които отнесли кораба толкова бързо, че човешкият поглед едва смогвал да го проследи. Само за няколко мига съдът изчезнал в далечината и Персевал вече не можел да го различи. Когато го изгубил напълно от очи, той се върнал на високата скала, както бил в пълно бойно въоръжение. С изкачването си на върха заварил лъва, с който бил прекарал предишния ден. Тъй като животното го посрещнало с неописуема радост, Персевал се заел да го гали по козината. Изминала така сутринта и като настъпило пладне, се загледал в морската далечина и видял към него да се носи кораб, който така порел вълните, сякаш всички ветрове на земята били издули платната му. Пред него се движел грамаден водовъртеж, който разбунвал морето и предизвиквал от всички страни огромни вълни. Персевал се запитал що за нещо е това, защото водовъртежът му пречел да види как изглежда корабът.

Въпреки всичко той се приближил достатъчно, за да може рицарят да се убеди, че става дума наистина за голям платноход, целия покрит с черно копринено платно. Или може би ленено, не знам. С пристигането му Персевал решил да слезе насреща му, защото бил любопитен да узнае що за посещение е това, още повече, че много искал в него да е мъдрецът, с когото бил разговарял същия ден. Неизвестно обаче защо — дали по Божия воля, дали поради нещо друго — в цялата планина не се намерил нито един звяр, достатъчно храбър, за да дръзне да го нападне, или дори да се приближи към него. Слизайки по склона на възвишението възможно най-бързо, той се добрал най-сетне до кораба и стигнал веднъж до трапа, видял, че в него седи млада дама с ослепителна красота, облечена в най-скъпи одежди. Щом съгледала приближаващия се Персевал, тя се изправила и без да го поздрави, произнесла: