![Хилядният етаж [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/5/7/hilyadniyat-etazh-bg-download.jpg)
Хилядният етаж [bg]
- Автор: Макги Катарина
- Серия: Хилядният етаж #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-766-7
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Хилядният етаж [bg]». Краткое содержание книги:
Не. Повече нямаше да мисли за баща си.
— Добре — съгласи се Мариел и се разсмя. — Да вървим. Нали си моята половинка за вечерта.
Ерис кимна; почувства се безразсъдна. Не се интересуваше от абсолютно нищо в този момент.
Главата на Ерис пулсираше от болка. Посегна към чаршафите, които беше изритала, и застина, замига в непознатия мрак. Яркорозовият часовник на лещите в края на окото й й показа, че е 04:09. До нея някой дишаше спокойно и равномерно.
Бавно и много внимателно Ерис се обърна. Мариел лежеше отпусната до нея, тъмната й коса пръсната по плоската бяла възглавница.
Мама му стара, мама му стара и пак мама му стара!
Ерис не помръдваше. Притаи дъх, докато се опитваше да навърже събитията от предишната вечер. Спомни си как пи шотове евтин алкохол на партито… как целуна Мариел на покрива… след това излязоха заедно в топлата лятна нощ, за да се върнат тук, в стаята на Мариел…
Мариел се размърда в съня си и сърцето на Ерис се сви, завладяно от паника. Движеше се колкото бързо смееше; измъкна се от леглото и си потърси дрехите, пръснати по пода. Закопча дънките с едната ръка, стисна обувките в другата и тръгна боса през стаята на Мариел.
Поколеба се за момент в коридора на апартамента им, напълно объркана, защото не обърна внимание откъде минават, когато влязоха преди няколко часа. След това чу приглушени стъпки и нисък глас и се задейства. Точно сега не можеше да се срещне с родителите на Мариел. Обзета от паника, тя сграбчи бравата на врата, за която реши, че е входната, и изскочи на евтината флуоресцентна светлина на „Гроздовиден ресник“.
След секунди се шмугна в своя апартамент през три врати и се озова в безопасната си стая. Дори не си направи труд да си сложи пижамата, просто се сви в леглото и затвори очи. Господи, колко много й липсваше старият апартамент. Липсваше й и старото легло със заоблените ръбове и ароматерапевтичната възглавница, и скъпата музика за приспиване.
Тази вечер беше огромна грешка. Ерис обвини шотовете, които бе изпила, и откаченото си настроение. Добре поне че се събуди, когато трябваше, че си спести неловкия разговор на сутринта. Добре че нито един от приятелите й не знаеше какви ги е вършила тази вечер.
Беше се натискала с Мариел — господи, каква беше фамилията й? Ерис трепна. Нямаше значение, абсолютно никакво значение, помисли си тя, докато се унасяше. Щеше да се преструва, че нищо не се е случило.
ЕЙВЪРИ
По-късно същата седмица Ейвъри беше застанала в средата на гардеробното, около нея бяха пръснати поли, рокли и топове от последния сезон, натрупани на пода на пъстроцветни купчинки. „За Лида“, прошепна тя, докато съставяше фликър на лещите. „Прочистване на дизайнерски дрехи! Ще дойдеш ли?“ Понечи да обърне глава надясно — движението, програмирано за изпращане на съобщения, но се отказа и го запази за друг път. Не беше сигурна дали й се иска точно сега да прекарва време заедно с Лида.
Лида все още не беше казала и дума за нарастващото между тях разстояние. Ейвъри знаеше, че трябва да се постарае повече, но всичко между тях напоследък изглеждаше напрегнато и постигнато насила. Не можеше да спре да мисли за отношенията между приятелката й и Атлас. Бяха ли излизали отново след случая, който бе успяла да саботира? Бяха ли се целували? Ейвъри не можеше да попита нито него, нито нея, затова продължаваше да се измъчва, като си ги представя заедно. Това беше непрекъснат източник на мъка.
Освен това, мислеше несправедливо тя, Лида бе започнала всичко, като се държеше странно още със завръщането си от лятната ваканция, като я бе излъгала за това къде е била, като бе скрила увлечението си по брат й. И на всичкото отгоре не полагаше абсолютно никакви усилия, за да оправи отношенията им.
Ейвъри въздъхна и се обърна към пръснатите по бледосиния килим дрехи. Почистваше гардероба си преди Дизайнерския ден следващата седмица, когато най-добрите международни дизайнери щяха да покажат в бутиците в Кулата новите си колекции за идващия сезон. Те всички познаваха Ейвъри. Мнозина я канеха в портативните си уединени пробни, за да може да пробва моделите, които бяха донесли, а това бе по-забавно, отколкото да показват дрехите на 3D скенера с мерките й. Също така будеше и неудобство; всяка година поне един дизайнер обявяваше, че Ейвъри е негова или нейна муза, че тя е вдъхновила цялата колекция, и тогава тя се чувстваше длъжна да купи по една от всичките дрехи, докато Лида не я отведеше насила. Това беше хубавото, когато ходеше на пазар с Лида. Тя бе единствената, освен Атлас, която не се страхуваше да каже не.